Водородът влиза сериозно във фокуса на индустрията за морски транспорт

Компании по целия свят  за първи път тестват водорода като гориво за своите плавателните съдове, докато индустрията за морски транспорт търси нови технологии, за да ограничи емисиите на парникови газове, които генерира.

За да постигнат целите за корабоплаването, определени от ООН, лидерите в индустрията посочват, че първите кораби с нулеви емисии трябва да влязат в глобалния морски флот до 2030 г. Корабите, задвижвани от зелен водород (водород, произведен от възобновяеми източници), могат да помогнат за постигането на целта, пише Ройтерс. 

Произведен посредством електролиза, зеленият водород е газ, който не съдържа вредни емисии.

Въпреки че екологичните характеристики на водорода го правят привлекателен за индустриалните потребители, включително за собствениците на кораби и петролните компании, газът е далеч по-малко плътен от другите горива, което означава, че е необходим повече капацитет за съхранение на горивото на борда на плавателния съд. Поради тази причина за момента водородът изглежда по-лесно приложим при плавателни съдове, опериращи на къси разстояние.

Швейцарската технологична група ABB работи върху системи от водородни горивни клетки, включително за пътнически и товарни кораби. Един от нейните проекти включва разработване на базирана на горивни клетки задвижваща система за нов вид речен кораб, който ще плава по френската река Рона.

Цената на зеления водород е между четири до осем пъти по-висока от тази на стандартно корабно гориво с ниско съдържание на сяра, сочат изчисления на DNV GL. Има и други видове водород, които са по-евтини от зеления, тъй като се генерират чрез изкопаеми горива. Зеленият водород се очаква да поевтинее през следващите няколко десетилетия, тъй като цената на възобновяемата енергия и електролизаторите се понижава устойчиво.

За да може обаче компаниите да инвестират масово, трябва да се изгради инфраструктура за зареждане с гориво, както и електролизатори, компресори и хранилища за водород, резервоари и газопроводи.

Христос Хрисакис от DNV GL споделя, че са били необходими около 20 години за създаване на инфраструктура за зареждане с втечнен природен газ (LNG). Според него процесът може да бъде по-кратък за водорода, но според оценките на индустрията ще са необходими инвестиции в размер на милиарди долара.

В Норвегия обаче местните регулации могат да ускорят този процес.

Круизните кораби и фериботите, плаващи през норвежките фиорди, трябва да бъдат „изчистени“ от емисии до 2026 г., което кара корабните компании да обмислят нови комбинации от горива, включително водород.