Защо протестират хората от Америка до Зимбабве?

Засега силовите лидери бият (често буквално) протестиращите. Йънгс цитира проучвания, показващи, че едва една трета от демократичните протести от 2010 г. насам са имали успех. Базираната в САЩ надзорна институция Freedom House регистрира 14 поредни години на спад в глобалната свобода, измерена чрез политическите права и гражданските свободи.

Това е отчасти защото Русия и Китай подкрепят силовите лидери. И двeте страни признаха „победата“ на Александър Лукашенко при фалшифицираните избори за президент на Беларус. Марк Грийн, изпълнителен директор на Института за международно лидерство МакКейн, казва: „Това вече не е битка между отделен авторитарен лидер и силите на демокрацията. Има общност от автократи, които споделят арсенал от инструменти и трикове."

За разлика от тях малко протестиращи имат високопоставени чужди приятели. На запада му липсва всякаква твърдост - вижте мекото му отношение досега към човека, който може да отнеме титлата на Лукашенко като „последния диктатор в Европа“ - унгарският премиер Виктор Орбан. Кенет Рот, изпълнителен директор на Human Rights Watch, е по-обнадежден, но обяснява: „Защитата на човешките права и демокрацията винаги е била само един от многото интереси на западните държави. Никога не е била единственият водещ принцип."

Много съвременни протестъри - особено френските жълти жилетки, чиито протести срещу данъка върху горивата прераснаха в по-общо недоволство - дори не искат власт. Някои предпочитат да останат неопетнени от избирателната политика, намирайки общност, идентичност и чувство за чистота във вечния протест. Те хабят енергията си във вътрешни борби, възбудени от нарцисизма на малките различия. Това е една от причините съюзът Народен глас във Великобритания да се разпадне.

Друга причина е, че алиансът не успя да се привърже към политическа партия. Нелсън Мандела и Вацлав Хавел разбираха, че уличните движения могат да победят, само ако изградят партийно крило. Оттук и посланието от колието на Мишел Обама: гласувайте. Движението „Животът на черните е важен” разбира това. То се асоциира предимно с Демократическата партия, издигайки Джо Байдън по пътя си, но е готово да го накаже за всяко отстъпление.

Сега Covid-19 създава ново поколение протестиращи: десетки милиони млади хора, които нито работят, нито учат, и живеят в социалните мрежи. Виждам го в собствения си дом: 12-годишниият ми син, който не ходи на училище от месеци, е привлечен неистово от безкрайните протести близо до парижкия ни апартамент. Вече два пъти бе сълзотворно обгазен.

Някои правителства използват пандемията, за да усилят контрола си над гражданите. Но освен ако не се завърне карантината, младежкото обезсърчение ще се превърне в протест. Политиката ще остане улична игра, а глобалното протестно движение вероятно ще продължи да расте.