Енергийната геополитика на Турция – агресивни ходове с неясна перспектива

Природният газ – основен геополитически фактор в региона

В по-широк контекст на Близкия Изток природният газ се разглежда като стока, която би затвърдила регионалното сътрудничество, което съвпада с политиката на Турция за региона от началото на този век, подкрепена и от ЕС.

Турската политика относно енергийното газово развитие в Източното Средиземноморие обаче започва да се изменя след 2010 г. Причините са две. Първо, увеличението на дейностите по проучване и добив на природен газ. Появяват се нови залежи, които влияят на надеждите на Турция за покриване на вътрешното потребление и ръст на приходите от продажба на газ на други страни. Откриването на значително офшорни газови находища като „Тамар“ и „Левиатан“ от Израел съответно през 2009 г. и 2010 г. в крайна сметка води до подписването на споразумение за делимитация между Израел и кипърските гърци.

През 2010 г., когато е подписано споразумението, се наблюдава значителен разрив в отношенията между Турция и Израел. Причината – конфликтът край бреговете на Ивицата Газа. Напрежението ескалира в нощта на 30 май 2010 г., когато хуманитарен конвой от шест кораба за Газа с активисти от „Флотилията на свободата за Газа“ е нападнат от израелски командоси в международни води. Целта на „Флотилията на свободата“ е да достави хуманитарна помощ за поставената под блокада от Израел палестинска територия. На 3-те пътнически и 3-те товарни кораби се намират около 700 активисти от различни националности, превозващи около 10 хил. тона товари (лекарства, храни и строителни материали) за жителите на Ивицата Газа. След като е взет на абордаж, корабът „Мави Мармара“ е подложен на атака от страна на израелските командоси, в която загиват 9 пътници, а 7 израелски войници са ранени. На кораба, плаващ под турски флаг, има около 600 пътници. Според турски дипломат, четирима от убитите са турски граждани.

Втората причина е фактът, че геополитиката в региона започва значително да се променя след Арабската пролет. В този контекст отношенията на Турция със страните в региона също започват да се разпадат, тъй като Партията на справедливостта и развитието (ПСР) превърна Турция в неизменна част от регионалните конфликти и конкуренцията. Анкара не се поколеба да подкрепи въстанията в Египет и Тунис и възприе гледната точка на Вашингтон за смяна на режима в Сирия. В подкрепа на опозиционните движения правителството на ПСР особено добре култивира отношенията си с „Мюсюлманското братство“ („Обществото на мюсюлманските братя“) в тези страни. Това тласна Турция в конфликт с регионалните страни, които възприемаха конюнктурата от времето след арабските протести като заплаха.

турция

Снимка: Bloomberg L.P.

Въпреки нарастващото напрежение, през 2010 г. усилията за реализиране на нови проекти, свързани с природен газ, не изчезват напълно. През 2014 г. САЩ играят посредническа роля в преговорите за нормализиране на отношенията между Турция и Израел и около въпроса с Кипър.

Преговорите за Кипър започват през февруари 2014 г., ангажирайки Гърция и Турция, и с подкрепата и участието на САЩ. Откритията на находища на газ през 2012 и 2013 г. се оказват основният тласък за началото на новия кръг от преговори.

Смята се, че офшорните газови находища около Кипър могат да улеснят постигането на мирно споразумение, от което всички страни могат да спечелят. Кипър може да изнася своя газ към Европа по газопровода през Турция и Гърция, като израелският газ също може да бъде свързан и с трасето. И все пак транзитът през Турция се разглежда като най-евтин, бърз и сигурен начин за извеждане на ресурса до европейските пазари.

В крайна сметка перспективите за кипърско споразумение биват помрачени от победата на Мустафа Акънджъ на президентските избори в Северен Кипър, провели се през април 2015 г. Все пак преговорите продължават до 2017 г., когато приключват без успех.