Кой е собственик на химикалите, които се взривиха в Бейрут?

В мрачната история за това как склад със силно взривоопасен амониев нитрат се е озовал на крайбрежието на Бейрут едно нещо е ясно – никой не е заявявал собствеността си публично, пише Ройтерс.

Има много въпроси без отговор около огромния, смъртоносен взрив миналата седмица в ливанската столица, но собствеността трябва да е един от най-лесните за разрешаване.

Ясното заявяване на собственост, особено на толкова опасен товар като превозвания от плаващия под молдовски флаг кораб „Росус“, който пристигнал в Бейрут преди седем години, е от основно значение в корабната индустрия, ключът за застраховането му и разрешаването на спорове, каквито често възникват.

Но интервюта на Ройтерс и проучване на документи в десет страни в търсене на изначалната собственост на товара от 2750 тона разкриват вместо това заплетена история на липсваща документация, потайност и мрежа от малки, непрозрачни компании, която се простира в цял свят.

„Стоки са били пренасяни от една страна в друга и в крайна сметка са се озовавали в трета страна без никой да е техен собственик. Защо са се оказали тук?“, пита Хасан Хасбани, бивш ливански вицепремиер и представител на опозицията.

Всички свързани с доставката, които са били интервюирани от Ройтерс, отрекли да знаят кой е началният собственик на товара или са отказали да отговорят на въпроса. Сред отговорилите, че не знаят е капитанът на кораба, грузинският производител на торове, който произвел товара, и африканската компания, която го поръчала, но съобщава, че никога не го е плащала.

Според официалната версия за последното плаване на „Росус“ пътуването е поредица от нещастни събития.

„Росус“ пристигнал в Бейрут през ноември, но така и не отплавал, тъй като бил въвлечен в правен спор за неплатени пристанищни такси и дефекти на кораба. Кредитори обвинили законния собственик на кораба, базирана в Панама компания, в изоставяне на плавателния съд и по-късно товарът бил разтоварен и прехвърлен в склад близо до пристанището.

Правната кантора в Бейрут, която действала от името на кредиторите, Baroudi & Associates, не отговорила на исканията да разкрие началния законен собственик на товара. Ройтерс не е успяла да се свърже с Гречушкин.
Празният кораб в крайна сметка потънал там, където бил поставен на котва през 2018 г., съобщават ливанските митнически власти.

Последните движения на „Росус“ са обект на ново разследване, след като амониевият нитрат се запали в склада и се взриви миналата седмица, като уби 158 души, рани хиляди и остави 250 хил. души без дом.

Сред въпросите, които все още нямат отговор, са кой е платил амониевия нитрат и дали е искал да си върне товара, когато „Русос“ бил конфискуван. А ако не е, защо?

Товарът, пакетиран в големи бели сакове, струвал около 700 хил. долара по цени от 2013 г., казва източник от индустрията.

Незастрахован

Запитванията на Ройтерс разкриват редица проблеми.

Според конвенциите по морско право и някои местни закони търговските плавателни съдове трябва да имат застраховка за покриване на събития като екологични щети, загуба на живот или наранявания при потъване или сблъсък. Но „Росус“ не е бил застрахован, съобщават запознати източници.

Руският капитан на кораба Борис Прокошев е заявил по телефона от дома си в Сочи, че е виждал застрахователен сертификат, но не можел да гарантира за автентичността му.

Ройтерс не е успяла да получи копие от документите на кораба.

Мозамбикската компания, която поръчала амониевия нитрат, Fábrica de Explosivos Moçambique (FEM), не е била собственик на товара по онова време, защото се е съгласила да плати само доставката, казва говорителят й Антонио Куня Вас.

Производителят е грузинската компания за изкуствени торове Rustavi Azot, която впоследствие е разформирована. Собственикът й по онова време, бизнесменът Роман Пипиа, казва пред Ройтерс, че е загубил контрол върху завода за амониев нитрат Рустави през 2016 г. Документи на британски съд сочат, че компанията е била принудена от кредитор да разпродаде активите си същата година.

Сега заводът е управляван от друга компания JSC Rustavi Azot, която също е заявила, че не знае кой е собственикът на товара, според настоящия първи заместник-директор на завода Леван Бурдиладзе.

FEM съобщава, че е поръчала товара чрез търговската фирма Savaro, която е регистрирала компании в Лондон и Украйна, но сега сайтът й не функционира.

Посещение на посочения адрес на Savaro в Лондон в понеделник установило, че там има викторианска къща с тераса със затворена и залостена врата. Никой не отговорил на чуканията на вратата.

Запознат източник с търговията на Savaro съобщава, че тя продавала изкуствени торове от бивши съветски републики на клиенти в Африка.

Базираният в Украйна бизнесмен Владимир Вербонол е посочен като директор на Savaro в Украйна, според украинската корпоративна база данни. 

Ройтерс не е успяла да се свърже с Вернобол за коментар.

Руснакът

Тъгата и гневът заради взрива прераснаха в гражданско неподчинение в Бейрут, има признаци, че обещаното от ливанското правителство разследване вече се е насочило отново към „Росус“ и Гречушкин, човека, когото екипажът смятал за собственик на кораба.

Източник от службите за сигурност заявява, че Гречушкин е бил разпитан в дома си в Кипър миналия четвъртък за товара. Говорител на кипърската полиция съобщава, че човек, чието име не разкрива, е бил разпитан по искане на Интерпол Бейрут.

„Росус“ пристигнал в ливанската столица през ноември 2013 г. с теч и в общо лошо състояние, казва капитан Прокошев. Той вече бил преследван от проблеми.

През юли 2013 г., четири месеца преди да пристигне в Бейрут, корабът е бил задържан за 13 дни от пристанищните власти в Севиля, Испания, след установяването на множество пропуски, включително повредени врати, корозия в областта на палубата и липсващи помощни двигатели. Той възобновил плаването си, след като инспектиращата компания Maritime Lloyd издала сертификат за безопасност на товара, показват данни.

Молдова, където е регистриран „Росус“, посочва като собственик на кораба базираната в Панама компания Briarwood Corp, показва удостоверение за собственост, видяно от Ройтерс. Морските власти в Панама не са отговорили на молба за коментар.

Чартърната компания на кораба Teto Shipping е базирана на Маршаловите острови и е била разформирована през 2014 г., сочат Международните регистри, според които тя предоставяла услуги по регистриране на кораби на Маршаловите острови.

Игор Захария, директор на Морската агенция на Молдова, казва, че Гречушкин е директор на Teto Shipping.

Капитанът на „Росус“ е предал на Ройтерс имейл адрес, който той и екипажът използвали за Teto Shipping, но молбите за коментар останали без отговор. Капитанът казва, че смятал Гречушкин и Teto за едно.