Изгубеното глобално потребление по време на пандемията се равнява приблизително на размера на германската икономика, но спадът също така е довел до най-голямото в историята свиване на парниковите газове, пише Bloomberg.
Изводите са от изследване, ръководено от университета в Сидни, което е смятано за първото, даващо количествено изражение на икономическите загуби и ползите за околната среда от COVID-19. То отразява мащаба на въздействието на пандемията, която приземи самолети, наруши снабдителни вериги и принуди магазини да затворят врати.
Последици за снабдителните вериги
Използвайки събрана информация до 22 май, докладът дава някои удивителни статистически данни. Глобалното потребление е намаляло с 3,8 трлн. долара, а 147 млн. работни места са били загубени, равняващи се на 4,2% от работната сила. Около 2,1 трлн. долара под формата на доходи и заплати са се изпарили.
САЩ и Китай са двете най-пряко засегнати икономики, като въздушният транспорт и туризмът са сред най-тежко пострадалите индустрии. Същевременно най-резкият спад на емисиите от парникови газове от началото на горенето на фосилни горива преди стотици години е намалил смъртността от замърсяване на въздуха.
„Контрастът между социално-икономическите и екологичните променливи разкрива дилемата“ в глобалната система, коментира Арунима Малик от Бизнес училището към университета в Сидни.
Същевременно според доклад на Европейската централна банка (ЕЦБ) потребителските разходи в САЩ може да отбележат силен ръст благодарение на стимулиращите чекове на правителството на стойност 1200 долара и помощите при безработица, предава Bloomberg.
Този оптимистичен сценарий допуска, че блокадите няма да продължат повече от две тримесечия, пишат авторите Кристофър Керъл, Едмънд Кроули, Йежи Слачалек и Матю Уайт. По-дълга блокада ще нанесе по-големи щети и ще изисква удължаване на стимулите.
„Смятаме, че комбинацията от разширени помощи при безработица и стимулиращи плащания ще e достатъчна, за да позволи бързо възстановяване на потребителските разходи до нивата преди кризата“, пишат авторите. Но ако блокадата продължи една година и безработицата достигне 20%, „смятаме, че връщането на разходите към пътя им преди пандемията ще отнеме около три години“, допълват те.
Макар че последните данни за икономиката на САЩ бяха по-добри от очакванията, гуверньорът на Федералния резерв в Атланта Рафаел Бостич предупреди, че части от икономиката показват признаци на буксуване заради увеличаването на случаите на коронавирус.