„Зеленото“ възстановяване на икономиката добива все по-голяма полулярност

Светът изглежда е достигнал границата на своята толерантност към икономически смущения. Въпреки че коронавирусът все още не е овладян напълно, правителствата по целия свят започват процес за възобновяване на икономическата активност. Повече от 7 трилиона долара бяха влени в системите на различните държави под формата на фискални или парични стимули само през последните три месеца. През следващите месеци в световната икономика ще трябва да бъдат внесени много повече средства, за да бъде подпомогнато нейното възстановяване, прогнозира Акшат Рати за Bloomberg.

Заложено е прекалено много и все повече правителства търсят най-голямата възможна възвращаемост на вложените средства. Властите в световен мащаб  все повече изразяват съгласието си с това, че най-ефективните решения са и тези, които намаляват въглеродните емисии.

Това заключение е от проучване на над 200 централни банкери, финансови министри на държавите от Г-20 и учени от 53 държави, проведено от група икономисти, включваща нобеловия лауреат Джоузеф Стиглиц. Резултатите бяха публикувани в Review of Economic Policy.

Авторите се опасяват, че ако политиците не вземат предвид въглеродните емисии, светът рискува да скочи „от сгорещения тикан на Covid-19 директно в климатичния огън“.

„Вече имаме достатъчно запаси от капитал, за да стигнем до целта за задържане на температурата "много под 1,5 или 2 градуса", заложена в Парижкото климатично споразумение“, казва Камерън Хепбърн, професор по икономика на околната среда в Оксфордския университет, позовавайки се на целта, определена в Парижкото споразумение за климата. В научната общност има съгласие, че преминаването на този температурен праг би довело до необратими промени в околната среда, които биха могли да доведат до големи бедствия, милиони смъртни случаи и по-беден свят за всички. „Ако влеем още 10 трилиона долара в изкопаеми горива, можем доста да кажем на Париж „сбогом“, казва Хепбърн.

Повечето средства, изразходвани досега, са насочени към увеличаване на ликвидността на глобалните пазари, като директни плащания на граждани и заеми за бизнеса, предимно без прикрепени към тях „зелени връзки“. Когато правителствата преминат от предоставянето на облекчения за икономиката към курс за възстановяването ѝ обаче, целите в областта на климата могат да придобият по-голямо значение.

Сред анкетираните в горепосоченото проучване са Лорънс Буун, главен икономист в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие; Силви Гулар, заместник-управител на централната банка на Франция; Гус О’Донъл, бивш икономист в правителството на Обединеното кралство; и Сандра Айкмайер, старши икономист в централната банка на Германия.

Тяхната задача: класиране на 25 различни икономически политики - много от тях бяха използвани за стимулиране на възстановяването след финансовата криза от 2008-2009 г. - по четири характеристики: колко бързо може да бъде внедрена тази политика,  каква икономическа възвръщаемост ще донесе за всеки 1 долар изразходвани публични средства,  за колко време би осигурила възвръщаемост и до колко би допринесла за намаляване на емисиите.

Освен мерките за ликвидност, основните предпочитания бяха за политики с основни ползи за климата, като изследвания за чиста енергия и инфраструктура, готовност за бедствия и транспорт с нулев въглероден отпечатък. На практика това може да означава финансиране за неща като станции за зареждане на електрически превозни средства и модернизация на мрежата и безвъзмездни средства за изследвания в области, като съхранение на енергия и улавяне на въглерод.

Малко правителства обмислят мерки за строги икономии - вероятно защото страни като Великобритания, които последваха пътя към намаляване на дефицита последния път, бяха силно засегнати по време на пандемията и лошо финансираните им здравни системи са подложени на натиск.

„Интересно е да се види, че икономистите одобряват зелените политики за икономическото възстановяване много повече, отколкото през 2009 г.“, казва Мейва Кузан от Bloomberg Economics. Резултатите от проучването представляват добра прогноза за видовете икономическо възстановяване, на които светът вероятно ще стане свидетел. Кузин обаче предупреждава, че някои политики може да попречат на зеленото възстановяване в определени сектори на икономиката.

Туризмът и авиацията, например, вероятно ще бъдат спасени дори и без екологични условия поради големия брой хора, които наемат - въпреки че спасяването на авиокомпаниите е класирано на най-ниско ниво от анкетираните от икономическа и екологична гледна точка. Други политики, които не се радват на широко одобрение, са намаляването на данъка върху доходите, ликвидност за големите корпорации и „не-зелени“ разходи за инфраструктура.

Като цяло обаче Хепбърн изразява задоволството си от това, че предпочитаните икономически политики по своята същност са зелени. „Ако политиците могат да осъзнаят потенциала на това да разрешат два проблема с един набор от действия, тогава има разумен шанс и да го  направят“, казва той.