От началото на кризата с коронавируса бе ясно, че причиненият икономически спад е странна форма на рецесия. Някои икономисти смятаха, че дори е грешно да се използва думата рецесия за случая. Очакванията са предимно за краткосрочен и тежък спад. А до няколко месеца преди да бъдат нанесени прекалено много щети, правителствата ще могат да премахнат ограничителните мерки срещу коронавируса и да се рестартират икономиките им. Брутният вътрешен продукт ще започне да се покачва с бързи темпове. Икономическият изход от извънредното положение ще е V-образен, не U-образен и още по-малко L-образен. Но това вече не звучи правдоподобно, пише Клив Крук в свой анализ за Bloomberg.
Някои държави започнаха да разхлабват ограничителните мерки срещу разпространението на коронавируса и част от бизнеса там отвори отново. Други се подготвят за подобен ход. Но все пак действат предпазливо. Те откриха, че дори строгият контрол само забавя броя на новите заразените, но не спира ръста. Ако мерките бъдат разхлабени драстично, е възможно да има нов пик на заразата, дори по-лош и от първия. И така ограниченията ще трябва да бъдат въведени отново. Правителствата са съветвани, че някои от мерките ще са необходими за неопределен период от време, докато не започне широкото разпространение на ваксина срещу коронавируса.
Проблемът не е само, че мерките ще останат в сила, но и че хората ще се адаптират към продължаващата несигурност. Бизнесите ще са в напрежение да започнат нормалните си операции, а потребителите няма да започнат да харчат веднага, както преди кризата с коронавируса. Докато хората са уплашени, те ще се държат различно. Например в Берлин магазините отвориха отново след 5-седмично прекъсване, но бизнесът не бележи възход.
V-образното мислене изглежда остаряло, но то все още е в основата на сега действащите икономически политики. Идеята бе да се комбинират строгите ограничителни мерки с мащабна фискална и монетарна подкрепа. Увеличаването на търсенето, докато предлагането е потиснато, няма да доведе до висок риск от инфлация, тъй като кризата скоро ще приключи и предлагането отново ще се покачи. По-същата причина бяха излишни и притесненията, че агресивната фискална експанзия ще доведе до натрупването на твърде голям дъг.
Продължението на статията четете на сайта на Bloomberg TV Bulgaria.
преди 4 години Всъщност по интересен е въпросът дали през следващите месеци да очакваме дефлация или инфлация. От една страна в момента сме свидетели на срив на цени на сурвини и потребление, което е дефлация. Много работна сила бе редуцирана от пазара на труда и трудно ще харчи като преди вирус-кризата, което ще намали търсенето и ще натисна цените надоле, което е пак дефлация. Обаче централните банки печатат на корем и наливат пари в търговските банки, което си е инфлация. Само че търговските банки няма да иската да дават лесно кредити,а и ще имат доста необслужени, което пак отива към дефлация. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Дългова криза?? Пхахаха!Това ли ви спуснаха по радиоточката на Алфа?Ще има инфлационна криза, защото ще има още QE, а не дългова криза.Ей, поне за тук няма ли да намерят някой с повече капацитет?! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Все още не се прилага официална защита срещу щети от нямане на пълна икономическа стойност на въведени в употреба пари.Пандемията Covid-19 е много силен стимулатор за щети от грешката на централната банка.Сега страдаме от лоши икономически последици, ала обществеността пренебрегва (същественият причинител) допусканата грешка на централната банка.Вариантите са два:Първи. Пренебрегването на грешката на централната банка увеличава щетите.Втори. За устойчиво спасение от икономически щети е необходимо:1. Обществено разобличаване на съдбовната грешка на централната банка за неправилно въведени в употреба пари.2. Прекратяване на грешката на централната банка. отговор Сигнализирай за неуместен коментар