Милиони европейци са в платен отпуск, който излиза солено на правителствата

Загубените работни места са щели да са още повече без помощта на правителството за изплащане на заплати.

За разлика от Германия и Италия Великобритания нямаше преди пандемията подкрепени от държавата инициативи за запазване на работните места, известни като програми за краткосрочна заетост. Страната обаче побърза да задейства програма, която предоставя 2500 паунда (3100 долара) на служител на месец, или до 80 на сто от заплащането му, на компании, които иначе трябва да съкратят щата си.

Програмата започна да работи в понеделник, привличайки заявления от 140 хил. компании през първия си ден. Британският финансов министър Риши Сунак заяви, че тя ще запази над един милион работни места.

Други казват, че в крайна сметка програмата ще обхване още повече служители. Неправителственият мозъчен тръст Resolution Foundation, съсредоточен в областта на заетостта, счита, че тя може да плаща заплатите на 8,3 млн. служители във връхната си точка, предотвратявайки възможен ръст на безработицата до „катастрофални“ 11,7 млн. души.

Джеймс Тимпсън, главен изпълнителен директор на Timpson Group, която притежава над 2000 обекта, предлагащи услуги като поправка на обувки и изработка на ключове, съобщава, че 5300 от 5500-те служители в компанията му са пуснати в отпуск. Благодарение на програмата за субсидиране на заплатите компанията очаква всичките й служители, които сега са си вкъщи, да получават пълното си заплащане до смекчаването на блокадата и повторното отваряне на магазините, казва Тимпсън.

„Финансовият министър е като хирург, когато се подлагате на животоспасяваща операция, който гарантира, че ще сте жив, когато се събудите“, отбелязва той.

Френското правителство съобщи миналия петък, че помага на 785 хил. компании да плащат заплатите на 9,6 млн. служители, почти половината от работниците в частния сектор. В Италия 250 хил. компании, наемащи 4 млн. души, са поискали помощ до 7 април.

В Германия Федералната агенция по труда е получила молби от 725 хил. компании да използват програмата й за краткосрочна заетост до 15 април. Асоциацията на служителите в металургичната индустрия, която включва автомобилните производители, счита, че 1,2 млн. служители в индустрията са обхванати от програмата, а още един милион души се очаква да се присъединят скоро.

Ирландия е по-близо до САЩ в трудовото си законодателство, отколкото повечето страни в Европа и е регистрирала ръст на безработицата въпреки задействаната програма за краткосрочна заетост. Правителството на страната съобщи в понеделник, че макар 46 хил. компании да са кандидатствали за помощ в плащането на заплати, 584 хил. души получават допълнителни помощи при безработица заради коронавируса. Това означава, че 40 на сто от работната ръка в Ирландия – безработни или включени в подкрепяни от държавата програми за краткосрочна заетост, е подпомагана от правителството.

„Над един милион души получават някакъв вид държавна подкрепа за приходите, безпрецедентна ситуация в историята на страната ни“, казва министърът на заетостта Реджина Дохърти.

Чрез програмата си за плащания при безработица заради пандемията от COVID-19 правителството отпуска 350 евро на седмица, доста над обичайните помощи при безработица.

„Огромният ръст на заявленията заради COVID-19 показва, че щедрата помощ създава финансов стимул за много служители, особено на непълно работно време, да напуснат работа доброволно, ускорявайки щетите за ирландския пазар на труда“, казва Конъл Мак Койл, главен икономист в ирландската компания за ценни книжа Davys.

Цената на тези програми е огромна. Според Службата за бюджетна отговорност във Великобритания, ако 8,3 млн. служители са подкрепяни от правителството три месеца, общата цена ще възлезе на 42 млрд. паунда (52,22 млрд. долара). Това не е много повече от дълга, който правителството поема в обичайна година, и ще допринесе за ръста на безпрецедентния в мирно време държавен дълг.

Но колкото и да харчат правителствата, някои работни места като в туристическия сектор или ресторантьорската индустрия, вероятно ще бъдат загубени завинаги.

„Много зависи от това дали ще има дългосрочни промени в поведението на потребителите или не“, коментира Сюзан Лънд, партньор в McKinsey във Вашингтон. „Колко време ще е необходимо преди хората да се престрашат да отсядат в хотели? Ще има структурна промяна“, смята тя.