Тъмната страна на ВЕЦ

Водноелектрическите централи (ВЕЦ) са най-големият източник на зелена енергия в света, засенчвайки слънчевата енергия и вятъра. Като такъв, ВЕЦ могат да се похвалят с положителна репутация в медиите и в много академични доклади. Но това не е цялата истина, пише Oilprice.

Хидроенергията има своята тъмна страна, която заплашва сладководните екосистеми повече от петрола, повече от природния газ и повече от всяка друга форма на енергия.

Към 2019 г. общият капацитет за възобновяема енергия в света възлиза на 2 351 GW, от които около половината, или 1 172 GW, е хидроенергия. Това включва както големите язовири, така и т.нар. водни потоци, захранващи хидрокинетичните електроцентрали. И двата вида имат по-скоро отрицателно въздействие върху околната среда.

Две трети от големите реки в света се използват за производство на енергия, посочва експертът в областта Джеф Оперман в публикация за Forbes. Около 70% от влажните зони на планетата са изгубени като основна причина за това е т.нар. управление на водите и това, което по същество включва промяната на коритата на реките, за да се използва водата за селско стопанство, промишлени дейности, битови нужди или производство на електроенергия.

Това е довело и до загуба на местообитание на десетки животински видове и промяна на крехките сладководни екосистеми. 

Броят на животинските видовете, живеещи в сладководни екосистеми, намалява с изумителните 83% между 1970 г. и 2014 г., според последния доклад на Световния фонд за дивата природа. Това е най-голямата загуба на биоразнообразие сред местообитанията, въпреки че, както отбелязва Оперман, тропическите гори и кораловите рифов в крайна сметка получават повече медийно внимание. Загубата на толкова много животински видове сама по себе си е трагедия, но също така влияе и на човечеството: загуба на редица сладководни видове риба означава загуба на храна за общности, разчитащи например на сладководен риболов. Съществува и повишен риск от наводняване от язовири.

Отрицателното въздействие на водната енергия върху околната среда има три аспекта: наводняване на обработваемата земя или горите; блокиране на потока от утайки и хранителни вещества, които са от съществено значение за сладководните екосистеми; и блокиране на пътя на мигриращите видове риби, намаляване на популациите им, което в крайна сметка води до тяхното изчезване.

Човек може да попита дали тези отрицателни ефекти надхвърлят ​​положителните резултати от производството на водноелектрическа енергия като алтернатива на производството на изкопаеми горива и има много аргументи и за двете страни. Фактът, че хидроенергията не е изцяло полезна за околната среда, обаче остава.

Това може да се промени. С правилното планиране на нови язовири, отрицателното въздействие на хидроенергията върху околната среда може да бъде смекчено.

Екип от 25 учени наскоро публикува документ, очертаващ шест стъпки за смекчаване на отрицателното въздействие на човешката дейност върху сладководните местообитания. Озаглавен „План за спешно възстановяване на биоразнообразието в сладките води“, документът включва мерки като разпределение на водата при реките - операторите на язовирите са длъжни да пускат определено количество вода в реки, които са свързани с язовири, за да поддържат тяхното ниво; регулиране на най-замърсяващите отрасли и възстановяване на критични местообитания.

Регулацията е от съществено значение за възстановяването на сладководните местообитания. Премахването на някои язовири в каскади например може да направи чудеса за нарушените местообитания, но това трябва да стане с активно участие на правителствата. По-доброто планиране на язовирите зависи и от регулаторните изисквания, тъй като, както историята показва периодично, оставени без контрол, предприятията ще се съсредоточат само върху печалбата и нищо друго.

В Европа и Северна Америка вече се премахват повече язовири, отколкото се изграждат. Подобно на други електроцентрали, водноелектрическите инсталации имат продуктивен живот, който не е особено дълъг, тъй като много язовири, построени през 50-те години например, сега се премахват.

И все пак в Азия строителството на язовири се увеличава, като повечето от тях са с огромен размер. Това означава обезлесяване, загуба на земя и животински видове и променени в речните модели. Както и при други ВЕИ, Азия отново е в центъра на вниманието. Налагането на мерки за смекчаване на отрицателните ефекти на водната енергия върху околната среда ще зависи от азиатските правителства, които могат да избегнат повтарянето на грешките, направени в Европа и Северна Америка.