САЩ ще внасят по-малко средства в бюджета на НАТО

Страните членки на НАТО постигнаха споразумение, което ще позволи на САЩ да внасят по-малка вноска в бюджета на алианса, заявиха днес представители на организацията, цитирани от Франс прес.

Споразумението бе постигнато няколко дни преди срещата на НАТО на 3 и 4 декември в Лондон, в която се очаква да участва американският президент Доналд Тръмп.

На последната среща на алианса миналата година Тръмп поиска вноската на САЩ в бюджета на НАТО да бъде намалена.

Съединените щати плащат сега 22,1 процента от бюджета на НАТО, а Германия - 14,7 процента. Вноската на Франция е 10,5 процента от бюджета на организацията.

По силата на постигнатото споразумение САЩ ще намалят вноската си до 16,35 процента от бюджета на НАТО. Германия ще плаща същия процент, а останалите страни членки, с изключение на Франция, ще плащат по-големи вноски. Париж отказа да участва в споразумението с аргумента, че се създава прецедент, който би позволил на САЩ да намалят вноските си и в други международни организации, заяви пред Франс прес високопоставен дипломат.

Очаква се утре генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг да обяви какви средства предоставят на организацията страните членки след идването на власт на Доналд Тръмп през 2016 г.

Двадесет и деветте страни от алианса поеха ангажимент през 2014 г. да увеличат разходите си за отбрана до два процента от брутния си вътрешен продукт до 2024 г. Към настоящия момент осем страни са изпълнили това задължение: САЩ, Гърция, Естония, Литва, Латвия, Великобритания, Румъния и Полша. Франция твърди, че ще достигне целта през 2025 г., а Германия - в началото на десетилетието, започващо през 2030 г., отбелязва Франс прес.

Междувременно френският президент Еманюел Макрон призова лидерите на НАТО да преразгледат стратегията на алианса на срещата в Лондон следващата седмица и заяви, че той трябва да се съсредоточи по-скоро върху заплахата от тероризма, отколкото върху Русия. 

"Русия ли е нашият враг днес? Или Китай? НАТО поставя ли си за цел да ги определя като врагове? Не смятам така", каза Макрон на съвместна пресконференция в Париж с генералния секретар на алианса Йенс Столтенберг. "Нашият общ враг днес в НАТО е тероризмът, който удря всяка една от страните ни", допълни той, цитиран от Bloomberg. 

Макрон разтревожи европейските си съюзници този месец, като заяви, че иска подобряване на отношенията с Владимир Путин въпреки агресията в Украйна, заради която Русия беше изключена от глобални форуми като Г-7. 

"НАТО е алианс за колективна отбрана. Кой е общият ни враг? Какви са общите ни проблеми - това са въпросите, които заслужават разяснение", смята Макрон. 

Въпреки че френският президент призова за цялостно преразглеждане на целите на НАТО по време на срещата на лидерите на страните членки идната седмица, Столтенберг беше категоричен, че "основите" на алианса са силни. 

Той обаче се съгласи, че "правата и задълженията" на страните членки ще бъдат обсъдени в Лондон и заяви, че по-конкретно Турция може да се сблъска с критики. "Военната операция на Турция в Североизточна Сирия повдига реални въпроси", тъй като постави НАТО пред свършен факт, който застраши усилията на алианса в региона, каза Столтенберг. 

Макрон също отправи косвени критики към Турция за закупуването на руска противоракетна система, като наблегна, че е важно отбранителните системи на страните членки на НАТО да работят заедно. 

Френският президент си навлече остри критики по-рано този месец, като заяви, че НАТО е в "мозъчна смърт", а ангажиментите й към колективната отбрана са подложени на съмнение. Днес той каза, че застава зад думите си и допълни, че ще бъде доволен, ако те послужат като "сигнал за пробуждане" към съюзниците. 

Франция настоява Европа да изгради собствени системи за отбрана и да следва по-независима външна политика вместо да разчита на САЩ и НАТО. Предложенията намират известна подкрепа в Германия и други страни.