К. Дънлоп: Инвеститорите все повече подкрепят стартъпи, борещи се с климатичните промени

Кирстен Дънлоп е главен изпълнителен директор на Climate-KIC - европейска общност, занимаваща се с иновации, свързани с борбата с климатичните промени. Тази общност е част от Европейския институт за иновации и технологии, на чието събитие успяхме да се срещнем с Кирстен. Тя става част от Climate-KIC през януари 2017 г., а преди това е заемала поста изпълнителен генерален мениджър “Стратегически иновации” в Suncorp Australia. Преди това кариерният ѝ път е преминал през KPMG и Second Road. С Кирстен Стюарт говорим за големите предизвикателства, които стоят пред нас в момент, в който трябва да започнем спешно да действаме, за да се борим с промените в климата. 

С какво точно се занимава Climate-KIC?

- Общността ни е фокусирана върху климатичните промени, едновременно за смекчаване на въздействието от тях и за адаптация. В частност сме концентрирани върху ролята, която иновациите трябва да играят, за да променят системите. Скоро ще навършим 10 години и свършихме много работа по създаването на иновации и по помагането за провеждане на проучвания и превръщането на идеи в бизнеси, които могат да се развият. Фокусирахме се върху много образователни програми, както за ученици, така и за професионалисти, за да им помогнем да разберат как могат да станат климатични предприемачи. Подкрепяме много стартъпи. Работихме с  много партньори от индустрията за проучвания и развитие, но и за търсенето на решения на особено големи проблеми. За тези 7-8 години, това, което научихме, е, че комбинираният ефект от всички тези иновации няма да отслаби климатичните промени навреме, защото нещата не се случват заедно, така че постигнем свързан ефект. Тези млади компании още търсят рисков капитал, за да развият бизнеса си. Проблемът е, че не работят в една посока от самото начало за промяна на цялата система на мобилността, авиацията или друга индустрия.

Ето защо променихме фокуса си, защото обръщаме много внимание на това какво трябва да се направи и какъв е контекстът. Вземете доклада “Global Warming of 1.5 ºC” на IPCC, ангажиментите на Европейската комисия за климата, тези на новата комисия за това какво ще правим с пластмасата и други проблеми, и ще разберете, че няма начин да продължим по същия път на създаване на иновации, надявайки се че по някакъв начин нещата ще се съберат сами. Променихме подхода си и се фокусирахме върху иновация на системите. Това означава, че използваме различни модели на иновации, за да се уверим, че можем да даваме подкрепа. Работим с градовете, с местните власти, с правителствата, с бордовете от директори от индустрията и им помагаме да си създадат такъв начин на мислене за иновациите, който им дава опция да работят по много инициативи накуп. Различни възможности се тестват на много места, за да научим по-бързо кои комбинации ще ни помогнат реално да променим улиците, домовете, градовете си, цялата инфраструктура, градското планиране.

Работите ли с българските власти?

- Да. Имаме център в София, който се управлява от един от нашите партньори - CleanTech Bulgaria. Наскоро говорихме с тях за интереса на българското правителство към кръговата икономика. Работим доста в тази посока, ускорявайки голямата трансформация във всички индустрии към кръговата икономика. Предстоят няколко важни партньорства в региона -  между България, Кипър, Словения и други. 

Как се развива дейността Ви в България?

- Все още е рано да се каже. Имаме няколко проекта. Проектите ни в страната са основно свързани с технологиите, енергетиката и енергийната интеграция, защото това до голяма степен се движи от CleanTech Bulgaria. То пък е част от схемата за регионални иновации на EIT. Търсим как да се създават повече иновации в страните и да има повече сътрудничество. Рано е да кажа, но съм наистина обнадеждена, особено с промените в ЕК. 

Балканите определено са специално място.

- Да, трудно място.

Мислите ли, че страните от региона ще се сработят лесно, за да се борят с толкова мащабен проблем като климатичните промени?

- Не. Не мисля, че нещо е лесно в този регион. Но понякога едно предизвикателство, което е по-голямо от различията между всички, се превръща във шанс за създаване на рамка за съвместна работа. Може би това е възможност. 

Споменахте технологиите. Кои от тях ще ни помогнат в тази нелека битка?

- Очевидните са тези, които се надяваме да променят енергийния микс. Има огромни възможности за промяна във всичко, което е изкуствено създадено, особено някои видове пластма, така че да се насочим към напълно органични материали и биопластмаси като използваме други ресурси. Можем да преосмислим напълно начина, по който ползваме материалите. Мисля, че има огромен потенциал в това как изкуственият интелект помага за създаването на устойчивост и ни дава възможност да разбираме в реално време ефектите от изборите, които правим. Освен това има област, от която аз лично много се интересувам. Говоря за това как да а се поучим от природата, как можем да използваме различни структури, дизайна на клетките, за да създадем неща, които искаме и които се нуждаем, но по начин, който не е разрушителен.

Мислите ли, че рисковите инвеститори са готови да инвестират в компании, които създават климатични иновации?

- Краткият отговор ще е да. Инвеститорите имат специален интерес към компании, които са обещаващи на един пазар, който расте. Промяната от признаването на климатичните промени към това да започнем да действаме спешно създава все по-голям пазар за подобни решения. Той започва да интересува рискови инвеститори, които виждат повече обещаващи възможности да инвестират в климатични решения. С инициатива, наречена Transformational Capital, проучваме начините за привличане на инвестиционен капитал за работата по климатичните промени, действия и иновации, но разглеждаме въпроса от напълно различна перспектива. Вместо да си кажа мога ли да инвестирам в определена компания и да се надявам, че ще постигне пазарен успех, въпросът е мога ли да инвестирам в портфолио за трансформация, което ще включва група иновативни финансови механизми, от които има голяма полза, както откъм участие, така и откъм възвръщаемост. 

Общественото недоволство срещу големите корпорации, на които дължим голяма част от замърсяването, нараства. Мислите ли, че отделните държави, в които оперират те, трябва да ги насърчат да направят нещо по въпроса?

- Да. Мисля, че са нужни политики, за да ускорим промяната. Не става дума за просто решение като регулация срещу всичко това. Има редица интересни инициативи, които вече се случват - нещо като Зелената финансова таксономия на ЕС. Вече се създават рамки и се дават насоки на инвеститорите за това накъде да инвестират капитала си, така че да видим положителни резултати. Засилването на фокуса върху т.нар. “divestment movement” вече оказва силен натиск върху компаниите. Да, ще се нуждаем от реални промени в политиките и това ще трябва да се случи по-бързо от досега. Което означава, че ще ни трябва много повече политически кураж за действие. 

Какъвто не виждаме.

- Какъвто не се случва изобщо. Но също така има огромен потенциал. Когато 100-те най-големи града в Европа просто променят своите изисквания и откажат да правят неща с проблемни материали, това ще има ефект. Те движат търсенето, като много, много големи пазари. Трябва ни политическа промяна, но ни трябват промени в политиките на много фронтове.

Мислите ли, че младежкото движение за борба с климатичните промени наистина може да помогне? Виждаме толкова много скептицизъм към него.

- Да, то вече променя. Става дума за деликатната граница между енергията, свързана със страха, и спешността и енергията на създаването на конструктивни алтернативи. В момента тази на гласа на отговорността, на отговорността на новото поколение, което буквално казва: “Това е нашето бъдеще и вие го разрушавате”, създаде огромна мобилизация, особено сред големите компании. Те започват да се притесняват. Ние като организация инвестираме в това да трансформираме тази енергия в конструктивни действия.

Същевременно станахме свидетели на огромна вълна от омраза, която се изля към Грета Тунберг след прословутата ѝ реч по време на срещата на високо равнище за климата. Хората се фокусираха върху всичко друго, но не и върху посланието ѝ. Колко серизно е това?

- Разбира се. Всяка голяма промяна създава “реакция на имунната система”. Доброто във всичко това е, че разбирате срещу кого ще се борите и от какво е притеснен той. Важното е, че Грета продължава, но е важно и тези около нас, които работят за създаването на решения, да погледнат всичко това и да разберат какво предизвиква тази реакция - страх, интерес, недоволство от едно дете, което се осмелява да говори по този начин на света. След това трябва да се търсят решения. Така самата система започва да се променя.