Как потреблението на хранителни стоки в Китай унищожава тропическите гори

В тропиците е налице екологична и социална катастрофа. Горските пожари опустошават десетки хиляди квадратни километри тропически гори в Бразилия и Индонезия.

Въпреки че ситуацията за белите дробове на планетата се влошава и от явлението Ел Ниньо, фактът, че пожарите не се случват по естествен път в повечето тропически райони, означава, че хората са виновни за пораженията, причинени от тях. Доказателствата показват, че тези пожари имат регулирани локации, за да изчистят земите за насаждения и обособяване на места за изхранване на добитъка, пише Нитин Кока за Nikkei Asia Review. 

По-голямата част от вината пада върху световния селскостопански бизнес, особено върху американските и европейските инвеститори, банките, търговците и компаниите за потребителски стоки. И все пак по някакъв начин страната, в която живеят много от най-големите виновници, успява да избегне светлината на прожекторите – Китай.

Всъщност данните показват, че от началото на това хилядолетие най-голямата икономика в Азия е отговорна за по-голямата част от растежа на търсенето на продукти, за които са необходими допълнителни площи за отглеждане на растителни култури и за изхранване на животни, включително соя, палмово масло и говеждо месо. Китай е и най-големият търговски партньор по приходи с Индонезия, Малайзия и Бразилия, трите основни тропически износители на тези стоки.

Защитата на тропическите гори трябва да бъде глобален приоритет в рамките на борбата с климатичните промени, опазването на човешкото здраве и застрашените животински видове.

Тропическите гори имат много повече биологично разнообразие и изсмукват повече парникови газове, отколкото останалите гори навсякъде другаде на планетата. Съществуват тревожни доказателства, че ролята на Амазония като основен въглероден филтър е в упадък, а мъглата от пожарите в Индонезия води до заболявания и отнема хиляди човешки живота в Югоизточна Азия.

От 2000 г. насам производството на палмово масло се разраства неимоверно бързо и широкомащабно, за да отговори на нарастващото потребителско търсене в Китай. Индонезия е изнесла 4,17 милиона тона палмово масло за Китай през 2018 г., което се равнява на 40 000 квадратни километра обезлесена земя. Пожарите отдавна са инструмент за изчистване на сушата и в момента в Индонезия бушуват многобройни пожари, докато след тях никнат плантации за палмово масло.

В Бразилия пожарите са пряко свързани със земеделските производители, които искат да превърнат тропическите гори в място за паша на добитък. Производството на едър рогат добитък процъфтява поради бързо нарастващото търсене на говеждо месо от континенталната част на Китай - от 5 милиона долара през 2010 г. до 939 милиона долара през 2017 г.

Един от големите проблеми е, че китайските вносители в по-голямата си част не са членове на инициативи за устойчиво снабдяване или не са поели ангажименти за нулево обезлесяване. Това означава, че големите китайски вносители на говеждо, соево и палмово масло са изложени на по-висок риск от внос на стоки, получени от унищожаване на тропическите гори, отколкото техните американски или европейски колеги.

Отчасти това се дължи на китайските марки с по-ниски профили в световен мащаб, в сравнение с техните американски и европейски колеги. Съществува и информационна пропаст, тъй като повечето доклади и разследвания от медийни организации или организации с нестопанска цел за пожари и обезлесяване се фокусират върху западните марки.

Природозащитниците и защитници на опазването на климата трябва да увеличат своите усилия, за да разкрият онези китайски марки със съществена роля по отношение на пожарите в Бразилия и Индонезия.

Именно натискът от нестопанските организации и потребителите доведе до ангажираността на компании, които предприемат инициативи за устойчиво снабдяване в Европа и САЩ, като на Стария континент дори е въведена забрана за неустойчивия внос на палмово масло от Югоизточна Азия. Индонезия и Малайзия трябва да приемат Китай, където няма такова ограничение, като алтернативен клиент.

Това показва суровата действителност.

И все пак съществуват някои обнадеждаващи знаци. Миналата година беше основана Китайската асоциация за устойчиво палмово масло, в която са включени няколко китайски компании, като Sinograin, HSBC и Yihai Kerry. Тя има за цел да накара повече от местните марки да се ангажират да извличат 100% устойчиво палмово масло - това, което не води до тропическо обезлесяване и не се извлича от почистената от пожарите земя.

Има раздвижване и при соята. През 2017 г. Китай и страните от Южна Америка стартираха диалог за търговията със соя, с цел разширяване на устойчивото снабдяване. Тези усилия показват, че някои участници в Китай поемат сериозно своята екологична отговорност и местните марки реагират на натиска.

Въпреки че ролята на САЩ и европейските предприятия и финансови институции е важна, вече не е 1995 година. Глобалната икономика и стоковите потоци се промениха. Това също означава, че Китай вече не може да избяга от своята отговорност.

Докато Китай не промени начина, по който действа по отношение на подбора на стоки, пожарите и обезлесяването ще продължат да взимат своите жертви в тропиците.