IRENA: Азия ще стане лидер при вятърната енергия до 2050 г.

Азия може да увеличи своя дял на инсталиран капацитет на сухоземна (оншорна) вятърна енергия от 230 гигавата (GW) през 2018 г. до над 2600 GW до 2050 г., посочва нов доклад на Международната агенция за възобновяема енергия (IRENA).

До средата на века регионът ще се превърне в световен лидер в областта на вятъра, съставляващ над 50% от цялата оншорна продукция и над 60% от офшорните вятърни паркове, инсталиран в световен мащаб.

Според доклада Future of Wing (Бъдещето на вятъра), публикуван в понеделник, глобалната вятърна енергия може да нарасне десетократно, достигайки над 6000 GW до 2050 г.

Дотогава вятърът може да покрие една трета от глобалното енергийно потребление, комбиниран с мащабизирането на процеса на електрификация, и ще стои зад съществена част (около 25%) от свиването на количествата емисии на въглероден диоксид.

01

За да се постигне тази цел, капацитетът на вятърните мощности - както оншорни, така и офшорни, ще трябва да се увеличава съответно четирикратно и десеткратно всяка година в сравнение с днешния темп.

„С ВЕИ е възможно да се постигне бъдеще, което е безопасно за климата“, споделя генералният директор на IRENA Франческо Ла Камера. „Днес технологиите за възобновяема енергия като вятърната енергия са лесно достъпни, което представлява най-ефективното и бързо решение за намаляване на въглеродните емисии. Нашият план за глобална енергийна трансформация до 2050 г. показва, че е технически и икономически осъществимо да се гарантира устойчиво по отношение на климата енергийно бъдеще. Отключването на глобалния потенциал за вятърна енергия ще бъде особено важно. Всъщност вятърната енергия може да бъде най-големият единичен източник на производство на енергия до средата на века, следвайки този път. Това не само ще ни даде възможност да постигнем целите в областта на климата, но и ще засили икономическия растеж и ще създаде работни места, като по този начин ще ускори устойчивото развитие.“, добавя той.

веи

Глобалната вятърна индустрия може да се превърне в истински двигател на енергетиката, в който ще работят над 3,7 милиона души до 2030 г. и над 6 милиона души до 2050 г., разкрива новият доклад на IRENA.

Тези цифри са съответно близо три пъти и пет пъти по-високи от днешните данни за заетостта в сектора - малко над един милион работни места.

Добрите индустриални и трудови политики, които изграждат и укрепват вътрешните вериги на доставка, могат да дадат възможност за растеж на приходите и заетостта чрез използване на съществуващите икономически дейности в подкрепа на вятъра.

Но за да се ускори растежът на глобалната вятърна енергия през следващите десетилетия, ключово значение ще има увеличаването на инвестициите. Средно годишните глобални инвестиции в оншорна вятърна енергия трябва да се увеличат от днешните 67 млрд. долара до 211 млрд. долара през 2050 г. За офшорните инсталации средните годишни инвестиции трябва да се увеличат от 19 млрд. долара до 100 млрд. долара през 2050 година.

Статистически акценти от доклада на IRENA

Според прогнозата на IRENA Азия ще представлявала повече от 50% от глобалните сухоземни вятърни инсталации до 2050 г., следвана от Северна Америка (23%) и Европа (10%). За офшорни мощности Азия ще покрила повече от 60% от глобалните инсталации, следвана от Европа (22%) и Северна Америка (16%).

веи2

В рамките на самата Азия, Китай ще заема водеща позиция с 2525 GW инсталирани мощности на вятърна енергия до 2050 г., следван от Индия (443 GW), Южна Корея (78 GW) и страните от Югоизточна Азия (16 GW).

В световен мащаб нивата на разходите за генериране на електроенергия чрез вятър от оншорни съоръжения ще продължат да падат до 2-3 цента за киловатчас до 2050 г. спрямо 6 цента за киловатчас през 2018 г. Разходите за офшорни вятър ще спаднат значително до 3-7 цента за киловатчас до 2050 г. в сравнение с 13 цента за киловатчас през 2018 г.

веи3

В същото време мощността на вятърните турбини за оншорни паркове ще се увеличи, от средно 2,6 мегавата (MW) през 2018 г. до 4-5 MW за турбини, въведени в експлоатация до 2025 г. Офшорните турбини вероятно ще увеличат своята мощност до 15-20 MW след 10-20 години.

Според IRENA плаващите вятърни централи биха могли да покрият около 5-15% от световния инсталиран офшорен капацитет (почти 1 000 GW) до 2050 г.