Опашките пред аржентинските банки се стопиха за часове

От няколко седмици редовните полети до Аржентина пренасят ценен товар, а туристите и предприемачите в самолетите нямат ни най-малка представа за това. Става дума за доларови банкноти, които летят от Лондон или Ню Йорк до Буенос Айрес. Това са между 25 до 40 милиона долара при всеки полет в страната, сочат проучванията на аржентинския репортер Каталина Бонтемпо.

Причината: откакто стана ясно, че либералният президент Маурисио Макри най-вероятно няма да управлява от декември, аржентинците започнаха да заменят слабото песо за долари. От предварителните избори на 11 август, когато президентът изненадващо бе победен от кандидата на опозицията перонист, аржентинците са купили между 9 и 10,3 милиарда долара, в зависимост от оценките на инвестиционните банкери, и са ги извадили от паричния цикъл. В момента валутните резерви възлизат на около 56 млрд. долара, от които обаче само 20 млрд. долара са краткосрочно ликвидни. 

За да спре отлива на долари, правителството обяви капиталов и валутен контрол през уикенда. То се опасява, че скоро няма да има чуждестранна валута, което може отново да направи страната неплатежоспособна. Кабинетът също така се надява да предотврати по-нататъшно отслабване на песото, което през тази година вече загуби 37 процента спрямо долара. Сега на аржентинците е разрешено да обменят максимум 10 000 долара на месец или да прехвърлят подобна сума в чужбина.

Банковата криза в Аржентина

2 / 4

Още галерии

Малко след като встъпи в длъжност в края на 2015 г., президентът Маурисио Макри разреши  за първи път отново неограниченото купуване и притежание на чуждестранна валута и поддържането на доларови сметки в аржентинските банки.

В бъдеще експортните компании ще трябва да прехвърлят доларите в централната банка пет дни след плащанията. След максимум шест месеца след доставката фактурираните долари също трябва да бъдат превеждани в централната банка. С мерките централната банка и правителството се надяват, че приблизително 1,1 милиарда долара от месечни търговски излишъци ще се приземят във валутната каса на държавата.

С валутните разпоредби от неделя правителството продължи да дава възможност на притежателите на доларови сметки да теглят своите депозити. Ето защо в понеделник сутринта се повиши напрежението за това дали ще се стигне до опашки пред банковата система на страната - и до съответния ѝ срив, както при последната голяма валутна криза в Аржентина преди 18 години.

Рано сутринта в Буенос Айрес имаше задръствания на спедиторите на пари. Беше им поръчано да донесат възможно най-много долари във филиалите, за да се избегнат затруднения. Около централната банка, близо до седалището на правителството, жълтите на цвят инкасо автомобили се движиха с темпото на сутрешни автобуси от градския транспорт, пише Александер Буш за германския Handelsblatt.

Пред клоновете на държавните банки Banco de la Nación и Banco Cuidad de Buenos Aires се натрупаха дълги опашки чакащи още преди началото на работното време. Пенсионерите от Аржентина получават пенсиите си в началото на седмицата. Но до обяд ситуацията се успокои. По официален курс песото дори поскъпна с 1,5 процента спрямо долара. От друга страна, в често посещаваните чейнджбюра доларът поскъпна средно с 3,2 процента.

Спорно е дали резолюцията от неделя ще бъде достатъчна, за да забави поевтиняването на валутата: търсенето на долари нарасна бързо, тъй като е малко вероятно Маурисио Макри да успее да продължи да управлява от 10 декември.

Нито финансовите инвеститори, нито самите аржентинци очакваха толкова добър резултат за опозицията. Между 2003 г. и 2015 г. тя управляваше страната, въвеждайки контрол над цените, над обменния курс и движението на капитала.

Либералният Макри обаче продължава да се доближава до своите предшественици интервенционисти. В средата на миналата седмица министърът на икономиката и финансите Ернан Лакунза вече обяви спиране на плащанията по падежите на държавните облигации с номинална стойност 7 милиарда долара. Рейтинговите агенции обявиха Аржентина за частично неплатежоспособна.

Освен това правителството планира договорено разсрочване на облигации за 50 милиарда долара с частни инвеститори и на облигации за 44 млрд. долара към Международния валутен фонд (МВФ). Фондът подкрепя Аржентина през последните единадесет месеца с най-голямата програма за помощи на мултинационалния донор в размер на 57 млрд. долара. Нито Фондът, нито частните инвеститори засега не са заявили, че са готови да се съгласят на преструктуриране на дълга. 

Малко вероятно е те да се съгласят на договорка с това с правителството на Макри в оставащите му три месеца, ако има вероятност опозицията да поеме властта от 10 декември.

Алберто Фернандес, вероятният наследник на Макри, многократно подчертава, че няма нищо общо с икономическия хаос, в който се озова управлението на Макри. Фернандес вече заяви, че смята МВФ за един от виновниците за неотдавнашната криза в Аржентина.

Като президент той би започнал програма за увеличаване на покупателната способност на аржентинците и няма да поиска разрешение за това от Фонда. За да ограничи високата инфлация от 55 процента през последните дванадесет месеца, Фернандес иска да се договори с местните предприемачи за контрол на цените.

Кандидатът за вицепрезидент Кристина Фернандес де Киршнер, предшественик на Макри в президентството, обяви при първата си публична изява, че по време на нейното управление държавата се е разплатила с МВФ.