Жаир Болсонаро пое управлението в Бразилия преди 300 дни, Матео Салвини спечели парламентарните избори в Италия преди 500 дни, Доналд Тръмп обитава Белия дом от близо 1000 дни, а преди 1100 дни британците гласуваха за Brexit.
Какви са резултатите от всички тези събития? Не е необходимо дълго проучване, за да установим, че не са блестящи, пише френският вестник Les Echos. През последните години популистите явно са намерили подходящите думи, за да вземат властта, но също така бързо достигат лимитите си в упражняването й.
Решението на Борис Джонсън да разпусне британския парламент за пет седмици, за да си развърже ръцете за излизането на Великобритания от Европейския съюз в края на октомври, е отхвърляне на демокрацията. Възможно е част от обществото да одобрява хода му, тъй като за две години депутатите се оказаха неспособни да постигнат напредък. Решението на Джонсън олицетворява избора му да противопостави народа на депутатите. Това е любопитен сигнал в страната, където се е зародил парламентаризмът.
От другата страна на Алпите рухването на управляващата коалиция начело с Джузепе Конте тласна Италия към дълбока политическа криза. Неочакваният изход е правителство без Матео Салвини, който претърпя тежък провал.
В Бразилия поведението и решенията на Жаир Болсонаро предизвикват възмущението на част от света в момент, когато търговската война, започната от Доналд Тръмп, натежава върху световната икономика, без да носи полза за САЩ.
Всеки път привлекателността на новото и увлечението на част от недоволните от положението си избиратели по говорещи категорично и на висок глас оратори улесняват навлизането на демагози в политиката. Но суровата реалност надделява и набързо скалъпените обещания се провалят заради по-големи цели (мира в Ирландия) или заради икономика със структурни слабости (в Италия) или заради неочаквано съотношение на силите (Вашингтон срещу Пекин).
Внезапно всичко става по-сложно. Това положение предизвиква двойно безпокойство. Ценностите се променят и постепенно свикваме с гневните туити, налудничавите решения и дори с обидите. Достатъчно беше американският президент да стане по-сдържан за един уикенд в Биариц, за да изглежда по-разумен от останалите!
Освен това разумните демократи още не могат да намерят решения на съвременните проблеми, най-вече на гнева на средната класа. Докато не стигнат до тях, демагозите ще се радват на попътен вятър.
преди 5 години абсолютно съгласен, толкова се плаче срещу популистите, но още не видях един смислен анализ аджеба защо хората гласуват за тях !Там е решението на проблема, но незнам защо се бяга от тази тема ! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Точно политическата неспособност на всички останали действащи политици да дадат реални отговори и промяна докарва популистите на власт.Пак го казвам - не обвинявайте популистите. Причината за възхода на популистите винаги е неспособността или нежеланието на леви, десни и либерали да дадат на хората това, от което те се нуждаят. Ако днес няма популисти, които малко да поуталожат напрежението и гнева на масите ще има повече революции от типа на "доктор Гилотен" или "комисия Калашников". отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Божидарке, наскоро излезе на българси последната книжка на Насим Талеб - Да заложиш кожата си (в играта). Прочети я. Може и да видиш света по малко по-различен начин. Тогава ще разбереш, че Борис Джонсън е заложил кожата си в играта. Същото се отнася и за Тръмп. Те може да грешат и да се провалят, но ще платят за това и при това лично. Колкото до популизма - По твоята логика, ако някой направи крачка встарни и тръгне не по утъпканите пътеки, става популист. Много от тези хора (повечето) ще се провалят, но други ще успеят. Светът се движи от какива хора.Ти сама го казваш в края на статията си: "Освен това разумните демократи още не могат да намерят решения на съвременните проблеми, най-вече на гнева на средната класа." Те не могат да намерят решения и няма да намерят решения просто защото по утъпканите пътечки, където "(благо)разумно" обикалят няма решения. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години За 6 месеца "демагогът" ще постигне това, което "демократичният парламент" не можа за 2 години. Това се нарича ефективност. А "демокрацията"? Това е само дума, която е загубила значението си някъде към края на миналия век. отговор Сигнализирай за неуместен коментар