Крие ли петролът тайната за приключването на търговската война между Китай и САЩ?

В сряда американският президент Доналд Тръмп изтри всяка надежда за постигане на сделка по отношение на преговорите между Вашингтон и Пекин, като заяви, че Китай е нарушил споразумението и че в резултат на това САЩ ще наложат още по-високи мита върху вноса на китайски стоки, пише Хайли Заремба за Oilprice. 

Когато двете най-големи икономики в света се карат, не е нужно да се споменава, че това може да доведе до сериозни турбуленции на глобалния пазар.

Международният петролен пазар не прави изключение.

Според Market Watch, „тези опасения правят повече от това да компенсират седмичния спад при запасите от суров петрол в САЩ, който поддържа цените високи, докато търговците продължават да наблюдават нарастващото напрежение между САЩ и Иран, което поражда заплаха от прекъсване на производството в Близкия изток".

Цените на суровия петрол също паднаха в САЩ. Базовият индекс на междинните суровини в Западен Тексас „се понижи с 42 цента, или 0.7%, за да се закотви на 61.70 долара за барел на Нюйоркската фондова борса”, поставяйки цените „на път към седмична загуба от 0.4%”.

Според някои експерти обаче спадът в цените на петрола е само временен. Тъй като глобалните доставки на суров петрол се затягат благодарение на санкциите срещу Иран и Венецуела, както и изненадващ спад в производството на суров петрол в САЩ, дългосрочните прогнози за цените говорят за ново поскъпване.

Всъщност, фючърсите на West Texas Intermediate и Брент са нараснали с 30% или повече от началото на годината досега, а Market Watch съобщи, че анализаторите в Barclays са изключително оптимистични и вече увеличават прогнозите си за третото тримесечие с по 4 долара за цените на двата сорта.

Анализаторът на Barclays Амърпийт Сайн посочи, че „по-слабата продукция заради планираната профилактиката на сондажните съоръжения в Северно и Каспийско море, които ще продължат през следващите няколко седмици, заедно с намаляващия износ на Иран поради по-строгите санкции на САЩ и неясния отговор от страна на Саудитска Арабия точно преди сезона на пиковите нужди“, ще продължат да тласкат цените нагоре.

Но не всички експерти са съгласни с тази перспектива.

Дейвид Шепърд от Financial Times посочи, че заплахата от търговска война с Китай е "по-непосредствен риск" от всички геополитически и американски санкции в Близкия изток, които поставят натиска върху световните петролни доставки. Мнението на Шепърд е, че търговският спор на САЩ с Китай всъщност може да бъде определен като един начин за постигане точно на това, което иска Тръмп: по-ниски цени на петрола.

"Ако Доналд Тръмп иска по-ниски цени на петрола, то тогава ескалирането на търговска война с Китай е един нетрадиционен метод за постигане на тази краткосрочна цел", пише Шепърд.

Докато преди САЩ бяха най-големият вносител на суров петрол в света, това определение сега се дава на Китай.

Двете най-големи икономики в света представляват почти една трета от общото световно потребление на петрол.

Всичко това означава, че не бива да се подценяват дългосрочните икономически последици от търговски спор между тези два гиганта. И въпреки че петролът не е главната спорна точка между САЩ и Китай, неговата роля не трябва да бъде отхвърляна, както и несигурната му позиция благодарение на огромния дял на петролния пазар, доминиращ в САЩ и Китай. Това означава, че енергията също може да играе ключова роля в окончателното разрешаване на сегашната ескалираща търговска война.

САЩ се превърнаха в един от най-важните производители на енергия - и в момента най-бързо развиващия се производител на „глобални енергийни доставки“ - благодарение на бумът на шистовия петрол в Пермския басейн.

По същото време Китай се превърна в най-бързо развиващия се енергиен потребител, особено когато става дума за петрол и втечнен природен газ.

Според Шепърд енергията е областта, в която Вашингтон и Пекин имат интерес да постигнат консенсус.