Днешните отношения между Русия и Запада - „нова“ или „втора“ Студена война?

Анализаторите не могат от години да се разберат как да описват днешните отношения между Русия и Запада. Най-често се използват термините "нова" или "втора студена война". Популярно е и предложеното от Марк Галеоти понятие "хибридна война", което впрочем повече заплита нещата, вместо да ги обясни. Някои автори сочат за главен белег неяснотата, подразбирайки преходното състояние на мир между стабилните системи. Ситуацията може би е най-точно да се опише като стратегическа конкуренция на великите сили, връщане на международните отношения към историческата норма, макар при сегашните технологични условия, пише в свой анализ "Независимая газета", цитиран от БТА .

Днешната студена война май напомня класическата не повече, отколкото Втората световна - предшествалата я Странна война (Drole de guerre, Phoney war). Измислен от журналистите, терминът Странна война описва характера на бойните действия между враждуващите страни, по-точно почти пълната им липса с изключение на бойните действия по море.

Ако развием тази аналогия, може да опишем настоящото противопоставяне между Русия и Запада като "Странна студена война", в която почти не се водят нападателни действия, конфронтацията до голяма степен е символична и всяка страна разчита съперникът й да се вразуми или да секнат вътрешните му сили.

Странната студена война носи чертите на класическата студена война, но изразени в пъти по-слабо или променени.

Глобалната стратегическа конфронтация между две страни отстъпи място на по-сложно стратегическо уравнение, включващо все повече линии на противопоставяне между регионални играчи. Във висшата лига играят най-малко три държави, а някои анализатори изброяват и до десет-петнайсет стратегически автономни силови центъра.

Ядреното възпиране остава стратегическа константа, но вероятността от голяма война намалява. Локалните опосредствани сблъсъци между САЩ и Русия слабо напомнят продължителните конфронтации от рода на виетнамската война или войната в Афганистан. А както Москва, така и Вашингтон се налага постоянно да реагират на все по-голям брой и все по-непредвидими кризи.

В тези условия се девалвира почти сакралното някога понятие "съперник", "противник". Както всъщност и понятието "съюзник". Практически е изчезнало противопоставянето между икономичесикте системи, напълно независими навремето една от друга. Вместо него виждаме санкции и търговски бариери, но вече в рамките на единна глобална икономика.

Идеологическото съперничество е изместено от медийно бръщолевене. При все че напоследък в доктриналните документи на НАТО се говори за цивилизационна заплаха откъм Русия - руската цивилизация уж била изградена върху качествено други принципи от западната. Зад това всъщност се крие концептуално различие в подходите на Русия и на Запада към дилемата между сигурност и свобода.

Русия настоява: човекът е несъвършен, а мирът е крехко нещо и трябва да бъде поддържан с всички средства, включително да се замразяват противоречията и ако ще - дори да се оставят на власт авторитарни управници.

Западът приема за предпоставка, че човекът е благ, а свободата му е по-скъпа от всичко. Съответно заради неговото освобождение си струва мирът да бъде нарушен, може да бъдат сваляни режими, дори да се започват войни. Всяка от тези интелектуални традиции се корени в стратегическия опит съответно на Русия и на Запада; и всеки смята, че истината е на негова страна.

Странната студена война изглежда е била неизбежна и началото й - само отсрочено заради илюзиите на всяка от страните в представите й за другата през 90-те. Основополагащият акт Русия-НАТО от 1997 г. бе грешка според мнозина руски наблюдатели, а Съветът Русия-НАТО, създаден през 2002 г., никога не е действал като институция за уреждане на конфликти. По-скоро бе предназначен да символизира бъдещото единство между Русия и НАТО, останало несбъднато. По време на двете ключови кризи за европейската сигурност от началото на века - в Грузия през 2008 и в Украйна през 2014 г., Съветът спираше работа, вместо да се активизира.

Странната студена война представлява равновесна ситуация, тъй като произтича от липсата на по-добра алтернатива. Страните няма как да пренебрегнат взаимните разногласия, но не желаят окончателно да разрушат изградените връзки помежду си. За разлика от класическата Странна война, в която агресорът бе очевиден и която само отсрочи световната война, днешната Странна студена война е трайно, дългосрочно състояние. Всяка от страните вижда развръзката в шанса опонентът й да изгуби сили или, опомнил се, в един момент да промени своята политика. Съответно всеки - и Русия, и Западът, смята, че времето работи за него и не бърза да форсира събитията.

/БТА/