Светът се нуждае от 5,5 трлн. долара от частния сектор за борбата с климата

16,5 трлн. долара предстои да бъдат вложени в развитието на концепцията за енергийна ефективност и в нисковъглеродните технологии до 2030 г., за да се задържат юздите на повишаването на глобалната температура под 2 градуса по Целзий до 2050 г., посочват от Международната агенция по енергетика (МАЕ). 

Една трета от общата сума, или 5,5 трлн. долара, трябва да дойде от частния сектор.

Самите правителства не могат да си позволят да следват тези ангажименти без участието на инвестиции от частния сектор. Но въпросните инвеститори няма да имат необходимия стимул да направят това, докато правителствата не престанат да променят мнението си за естеството на обвързващите цели, пише за Energy Post Марчела Скарпелини, правен експерт по въпросите на околната среда.

Германия направи крачка назад по отношение на своите дългосрочни цели в областта на климата, като заяви, че не е възможно да постигне поставените цели за 2020 г. Именно поради тази причина и това изявление беше подадена жалба до административния съд в страната, организирана от представителите на „Грийнпийс Германия“, в което се изисква местното правителство да вземе решение относно обвързващия характер на национално установените цели за климата, твърдейки, че неизпълнението им засягат конституционните права.

Правилата не са достатъчни – трябва промяна в закона

Този случай може да намери редица отговори, когато германският Закон за защита на климата (Klimaschutzgesetz) бъде приложен на практика.

Този закон, който се очаква да влезе в сила в началото на тази година, ще се опита да установи задължителен характер на целите, свързани с климата.

След приемането на задължителни правила за опазване на климата по време на COP24 в Катовице, Полша, федералният министър на околната среда на германия Свеня Шулце поиска страната да обяви по-сериозен ангажимент в борбата за опазване на климата.

Въпреки това, възникнаха множество дебати по отношение на ефективността на един обикновен закон за обявяване на обвързващ характер на ангажиментите на правителството, извършен чрез административни актове.

Мнозина експерти твърдят, че само една конституционна реформа, която ясно установява пътищата за опазване на климата, може да гарантира, че правителствените цели ще бъдат задължителни.

Частните инвеститори се нуждаят от допълнително укрепване на Членове 6 и 7 от Парижкото споразумение

Законът и изискванията, които по-горе бяха споменати, идват в критичен момент и резултатът от тях може да установи натиск върху правителствата с идеята за постигане на поставените цели, особено като се има предвид липсата на съществен напредък на международната сцена.

Очаква се Правилникът за прилагане на разпоредбите на Парижкото споразумение да бъде завършен и да осигури по-голяма яснота за финансовите потоци и механизми.

Членове 6 и 7 от спогодбата са от особено значение за частните инвеститори, които се стремят да инвестират своите пари в екологично и икономически безопасни проекти, и в същото време да подпомагат правителствата при постигането на поставените цели.

Това, което остава да бъде определено, и което търсят частните инвеститори, са правилата, определящи как техните инвестиции могат да участват и влияят в тези механизми за сътрудничество.

Това очакване на финансовата общност за съжаление не беше изпълнено на политическо ниво. Обособиха се различни сценарии в това отношение. Един от тях показва, че държавите и компаниите могат да решат да следват посоката за климата индивидуално чрез доброволно ангажиране с мерки, дори ако не всички правила са ясно определени.

Друг сценарии предвижда закони, съдебни спорове, мобилизация на гражданите и натиск за акционерите като начин за принуждаване на компаниите и страните да изпълнят ангажиментите си към съществуващите цели.

Необходими са 16,5 трлн. долара до 2030 г.

Според МАЕ до 2030 г. са необходими 16,5 трлн. долара за постигане на целите от програмата за енергийна ефективност и за развитие на нисковъглеродните технологии за задържане на глобалното покачване на температурата под 2 градуса по Целзий.

Като се има предвид, че текущото финансиране за съществуващи обещания по климата изглежда недостатъчно, правителствата са длъжни да се обърнат към частното финансиране, за да запълнят празнините в изпълнението на техните ангажименти.

Частните инвеститори изглежда са наясно с ролята, която трябва да играят в постигане на целите, свързани с климата.

Дори ако много от тези инвеститори проявяват интерес към предоставянето на капитал за борбата с климатичните промени, те са създали предпоставки за неговото отпускане чрез ясни правила, предоставени от правителствата.

При възможността за загуба на пари заради периодичния политически прогрес в тази посока и последващите пазарни колебания, инвеститорите остават много предпазливи при насочването на капитал към нисковъглеродни технологии и борбата с промените в климата като цяло.