Управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристин Лагард призова за възобновяване на международното сътрудничество, опасявайки се от настъпването на "ера на гнева", при която неравенствата могат скоро да станат по-големи, отколкото по време на "златната ера" на капитализма през 19-и век, предаде Франс прес, цитиран от БТА.
В реч, произнесена в престижната библиотека на Конгреса във Вашингтон, Лагард призова за "нов мултилатерализъм", който да направи така, че "икономическите облаги от глобализацията да бъдат разпределени сред всички, а не само сред някои".
По думите й световната търговия трябва да бъде "ремонтирана": "Необходимо е да се стремим към деескалация" на търговското напрежение и да подобрим системата за обмен, като "премахнем субсидиите, които водят до изкривявания" и като защитим правото на интелектуалната собственост.
На въпрос за сключеното 90-дневно примирие между Пекин и Вашингтон Лагард заяви, че не е "сигурна" дали това ще прерасне в търговско споразумение за три месеца, но приветства "значителния напредък". Според нея е важно да има разбирателство между двете страни и те да се споразумеят по ключови принципи.
Споменавайки Великобритания, управляващата директорка на Международния валутен фонд заяви,че все повече и повече британците съжаляват за Brexit: "Мисля, че има съжаление на много места в Европа. Мисля, че има повече съжаления във Великобритания, отколкото преди 6 месеца."
Освен това в речта си Лагард призова за нова система на международно данъчно облагане. "Компаниите имат в момента планетарно присъствие, но правителствата не са намерили добрия данъчен отговор"', изтъкна тя, критикувайки стратегиите за данъчна оптимизация, при която много постъпления от данъци не влизат в хазната.
Без това "преосмислено международно сътрудничество" Лагард се опасява, че след 20 години, до 2040 година, "неравенствата могат да станат по-големи, отколкото са били по време на "златната ера" на капитализма през 19-и век".
Тази "ера на гнева" ще противопостави технологичните гиганти-монополисти срещу икономически слабите страни, а привилегировани категории от населението "ще могат да живеят до 120 години, докато милиони други ще страдат от бедност".
Има опасност "бездната между стремежите и действителността" да "подхрани гнева и огорчението", предупреди тя.
Твърдейки, че остава "оптимист", Лагард увери, че "ерата на осъществяването на нови идеи" е възможна. Тогава икономиките ще се възползват от възобновяеми енергии, от по-голяма интеграция на жените на трудовия пазар, а големите компании ще проявяват социална отговорност.
преди 5 години Така де. Посочи ми един капитализъм сега.Кой е този капиталист, който ако има възможност няма да си спаси гзъ (вместо да се "разбие в цимента"), заради идеологическите ценности на капитализма? Или кой е този социалист, който няма да облажи пазарно на гърба на социалните си другари?Аз мисля, че бабето не се притеснява толкова от социализма - тя добре си поживя последните 8 години. Притеснява се от това, дето идва след краткотрайния пост-капиталистически социализъм, когато и социалните помощи свършват, а сметката за плащане вече е 5-кратна. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Британците трябва да останат , за да се включат широкомащабно в спасяването на Италия . Тогава ще трябва пак да замерят гнева , само че с обратен знак . Подобни изказвания и подстрекателства против вече обявени решения , накрая могат да докарат и гражданска война . А после кой ще носи отговорност за приказките си ? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Каката не е проста! Казала е, че ако нещо се не промени Вавилонската кула на глобализма ще се срути от гнева на плебса и послеще трябват 200 година да се лепи на ново. За това иска богатите да стават по-богати, но да го правят умно, а не както сега тъпанарско-арогантно! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Фашизъм значи национал-социализъм, т.е. социализъм. Имаме желание за още социализъм няма съмнение за това... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Нещо си се объркал много сериозно, струва ми се, че имаш в предвид социализма. А това, което виждаме в последните 10-на години с тези абсурдни спасителни планове за банките и правителствата в еврозоната и САЩ това си е жив 100% социализъм по отношение на банкерската каста. При капитализма спасителени пакети не съществуват за никого, а има само фалит, монетарни стимули и девалвация на валутата никога не се прилагат без значение колко дълбока е рецесията, а цените се оставят да се разбият на цимента и няма такова нещо "меко приземяване" за инвеститорите. При капитализма ценова стабилност значи, че цените не растат дори и с 1 цент никога, а при социализма се борим за инфлация от 2%, за да плащаме борчовете. При капитализма социална държава и социална система няма и принудителна солидарност също няма нищо за пенсии, нито за здраве, нито за каквото и да било, а при социализма принудителната солидарност е навсякъде и за всичко. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Капитализма по дефиниция приключва с безкрайно неравенство и фашизъм и бабичката няма да е първата, която ще си счупи зъбите в това правило. отговор Сигнализирай за неуместен коментар