Европейските петролни компании са лидери в енергийния преход

Големите американски и китайски петролни компании изостават значително, когато става въпрос за прехода към нисковъглеродна енергия, показва ново проучване на финансовата надзорна организация CDP, като водеща роля в този процес за момента играят европейските дружества като BP, Eni, Equinor, Total, Repsol и Shell.

Фредерик Симон, френски журналист в Euractiv, анализира доклада на CDP, публикуван на 12 ноември и разглеждащ най-големите 25 петролни и газови компании, листнати на борсата и тяхната подготовка в прехода към декарбонизация. 

Със средни стойности от 1,3% при капиталовите вложения във вятърна и слънчева енергия, технологии за улавяне на въглеродните емисии и тяхното съхранение, индустрията представя значително слаби резултати в глобалния енергиен преход.

Китайският петролен гигант CNOOC, руската компания „Роснефт“ и американската Marathon Oil делят последните позиции в класацията, която е създадена на базата на способностите на дружествата да се справят с четири ключови преходни рискове, определени от Работната група за климатичните финансови оповестявания (TCFD), оглавявана от Майкъл Блумбърг.

На последните пет позиции на класацията са поместени: китайските Petrochina и Sinopec, Marathon Oil, Роснефт и CNOOC.

Тези компании имат най-слаби показатели по отношение на четирите критерия: преходен риск, физически риск, преходни възможности и климатично управление и стратегия.

В същото време инвестициите на европейските петролни компании в нисковъглеродни технологии са се повишили до 7% от техните общи разходи.

Този процент може да изглежда незначителен, но Люк Флетчър, старши анализатор в CDP, смята, че той трябва да се гледа на фона на масивните инвестиции в индустрията. Shell, например, отчита годишни разходи в размер между 25-30 млрд. долара и планира да инвестира между 1 и 2 млрд. долара в нисковъглеродни технологии през следващите няколко години.

Първите позиции в класацията принадлежат на норвежката Equinor, френската Total, британо-холандкската Shell, италианската Eni и испанската Repsol.

Лидерът в класирането Equinor вече обяви, че възнамерява да инвестира около 15-20% от своите общи капиталови разходи в енергия от възобновяеми енергийни източници до 2030 г., като се фокусира върху офшорната вятърна енергия.

Според CDP премахването на думата „Oil” от техните имена ясно подчертава сериозната промяна в петролната индустрия, причинена от комбинацията между регулярното напрежение при редуцирането на вредните газови емисии и засилените регулации от страна на инвеститорите.

ВЕИ

Британските компании, за сравнение, все още нямат голям афинитет към възобновяемата енергия поради слабия натиск в страната.

„Европейските компании съставляват 70% от всички представители в класацията, когато става въпрос за капацитет на възобновяемата енергия“, смятат от CDP.

Други компании като Shell, Total и Repsol са определени от CDP като „най-амбициозните“ в ограничаването на своя въглероден отпечатък.

Според Флетчър по-голяма част от емисиите, които са свързани с петролните компании, всъщност оказват негативно влияние чрез транспортния сектор, където петролните продукти се изгарят и отиват в атмосферата.

Въпреки тези резултати петролните и газовите компании все още имат дълъг път, който трябва да извървят, за да достигнат до финала на енергийния преход.

Петролният сектор отделя повече от половината парникови емисии в световен мащаб, еквивалентни на 17 млрд. тона въглероден диоксид годишно, смятат от CDP.

Ефективността при този преход все още остава най-същественият въпрос пред индустрията.

Около 3,3% от производството на природен газ се губи при течове, вентилиране и изгаряне – което възлиза на почти 5 млрд. долара при сегашната цена на горивото.

Много специалисти смятат, че няма как да се постигне ефективен преход към нисковъглеродна енергия, докато петролните компании не предприемат по-радикални стъпки в тази насока.

„Ако тези компании не направят по-сериозна крачка към преминаване към възобновяемата енергия, кой друг ще може?“, пита Ейрик Ваернес, старши икономист в Equinor.

Именно петролната индустрия притежава необходимия опит, техническите умения и веригата на доставки, които могат да помогнат в развитието на тази част от енергийния спектър.