Ако смятате, че ръководителите на компании са най-подготвените хора да се справят със следващата икономическа катастрофа, помислете пак – повечето от тях не са били на кормилото на компаниите си по време на световната финансова криза през 2008 г., сочат данни на Bloomberg.
Агенцията определила периода на лидерството за регионалните пазари, като изчислила колко години главните изпълнителни директори на компаниите, включени в бенчмарковите индекси, са изпълнявали тази роля.
Дори пазарите с най-дългогодишни ръководители – Гърция, Хонконг и Тайланд, не могат да се похвалят с десетгодишна история начело на компания.
Компаниите, включени в гръцкия индекс Athens Stock Exchange, имат най-дългогодишните главни изпълнителни директори с мандат от 9,7 години. Следват ръководителите на компании от Хонконг и Тайланд, включени в индексите Hang Seng и SET100, със съответно 9,6 и 8,8 години. В същото време главните изпълнителни директори на компании от индекса IBOV на фондовата борса в Сао Пауло, Бразилия, имат най-краткия среден мандат от 3,4 години.
Това не означава, че опитът в индустрията на ръководителите на компании е ограничен само до настоящата им роля. За да бъде изследването максимално точно, то използвало като начална дата най-скорошното назначение като главен изпълнителен директор в настоящата компания, като изключило предходния опит на ръководна позиция в международни филиали, групи, подразделения и като ръководители на конкурентни компании.
Очертали се ясни разграничения между региони, страни и индустрии. Например, културните норми за това кога човек може да стане главен изпълнителен директор, казва Тимъти Кигли, професор о стратегическо управление в университета в Джорджия. „В САЩ някога беше нормално да си в средата или края на 50-те, за да станеш главен изпълнителен директор“, казва той- Но днес нормата е променена и е възможно човек да заеме ръководна позиция още в края на 30-те и началото на 40-те си години.
Това важи особено за САЩ – Мариса Мейър беше на 37 години, когато стана главен изпълнителен директор на Yahoo!, като задържа позицията само пет години. Марк Зукърбърг беше едва на 28 години, когато превърна Facebook в публична компания. Половината от главните изпълнителни директори в света са във възрастовата група между 50 и 59 години.
„Освен това навремето много компании имаха задължителни изисквания за възраст“, казва Кигли. Производителят на лекарства Merck & Co. неотдавна промени политика, която задължаваше ръководителя й да се пенсионира на 65 години, като по този начин позволи на настоящия си шеф Кен Фрейзър да остане по-дълго на кормилото.
В страни, в които задължителното пенсиониране и по-сложното издигане в йерархията свиват двата края на кариерния спектър, например японския пазар, не е чудно че средната възраст на лидерите е 62,9 години, като те заемат ръководна позиция средно 4,4 години.
Някои от най-дългогодишните главни изпълнителни директори на компании, включени в големи борсови индекси, може да не представляват индустрията си като цяло. Уорън Бъфет, един от най-възрастните ръководители в света на 88 години, е начело на Berkshire Hathaway, включена в индекса SPX, от 48.7 години.
Раул Баджадж от Bajaj Auto, производител на моторизирани скутери и една от компаниите в индийския индекс Sensex, заема ръководната си позиция от 50,8 години. Бернар Арно, най-богатият човек във Франция, управлява производителя на луксозни стоки LVMH Moet Hennessy от близо 30 години.
Ако криза като тази от 2008 г. се случи отново, дори на регионално ниво, опитът е от значение, казва Кигли. „Струва ми се безспорно, че е необходимо да се запази твърдата ръка на кормилото в бурно море“, отбелязва той.
Няма нужда да казваме, че хора като Уорън Бъфет са рядкост.