Сирийският президент Башар Асад се опитва да трансформира военните успехи в следвоенно възстановяване, но западните санкции са основна пречка, която би могла да изплаши чуждите компании, пише в свой анализ Ройтерс, цитиран от БТА.
Сирия понесе огромни материални разрушения, а милиони работници избягаха, бяха привикани в армията или убити. Агенция на ООН оценява щетите от войната на 388 милиарда долара.
Широкообхватното възстановяване изглежда все още е далече. Съюзниците на Асад - Русия и Иран, както и Китай, направиха някои инвестиции в страната, но не могат да си позволят разходите за възстановяване и искат други страни да споделят бремето.
Западните страни твърдят, че няма да одобрят финансови средства за възстановяване на Сирия или да вдигнат санкциите, ако няма политическо споразумение. Междувременно санкциите затрудняват чуждите компании да работят там.
Въпреки че някои успяват да правят бизнес в Сирия, широкият обхват на санкциите и обширните възможности на САЩ да ги налагат означават, че компаниите рискуват да ги нарушат неумишлено.
Повечето западни компании стоят настрана. Една от фирмите, надяващи се в бъдеще да работят в Сирия, е германският производител на тръби "Остендорф Кунстщофе", участвала на международния търговски панаир в Дамаск и изграждаща отношения с потенциални клиенти.
Въпреки това тя все още не е сключила никакви договори и местният й представител Набил Муграби, базиран в Бейрут, каза, че компанията очаква политическия климат да се проясни.
"Срещаме пречки. Няма директна морска връзка между Германия и Сирия. Има сирийски банки, които не могат да получават никакви пари от Европа, и европейски компании, които се страхуват да получават средства от Сирия", каза той.
Американските санкции срещу Сирия предшестват кризата, но бяха разширени след като Асад потуши протестите през 2011 г., и още веднъж след като в страната избухна война.
Санкциите замразиха активите на сирийската държава и на стотици предприятия и физически лица, включително членове на правителството, армията и силите за сигурност, както и на други, обвинени в участие в разработването и използването на химически оръжия.
Санкциите забраняват износа, продажбата или предоставянето на услуги, заедно с всякакви нови инвестиции в Сирия от което и да е американско физическо или юридическо лице. Те също забраняват всякакви сделки на американски контрагенти със сирийски петрол или въглеводородни продукти, или вноса им в САЩ.
Санкциите на Европейския съюз бяха наложени през май 2011 г., заради "бруталните репресии и нарушаването на правата на човека" в Сирия и оттогава са подновявани няколко пъти.
Те не са толкова всеобхватни като американските санкции, но са все пак обширни и включват замразяване на активи, забрана за пътуване, търговски ограничения, финансови санкции и оръжейно ембарго.
Те забраняват търговията със стоки, които биха могли да бъдат използвани с военни цели или за репресии, луксозни стоки, скъпоценни камъни и метали, оборудване или технологии за някои сектори на петролната и газовата промишленост, включително проучване и производство, рафиниране и втечняване на газ.
Европейските санкции са насочени също към сирийската електрическа система, като забраняват на европейски компании да строят електроцентрали, да доставят турбини или да финансират подобни проекти.
Санкциите на САЩ и ЕС съдържат изключения за хуманитарни доставки и за предмети, от които се нуждаят мисиите на ООН в Сирия.
ЕС позволява също на компании да извършват дейности в енергийния и електроенергийния сектори, предвидени в договори, сключени преди налагането на санкциите.
"Това не е за хора със слаби сърца", каза Ана Брадшо, съдружник в юридическата кантора "Питърс енд Питърс" в Лондон, която дава консултации по санкциите.
Американските разпоредби представляват по-голям риск за фирмите, ангажирани в Сирия, отколкото тези на ЕС, каза тя.
Американските власти преследват нарушителите по-усърдно, отколкото ЕС, където прилагането може да бъде затруднено от различията между 28-те държави за това, как да се интерпретират правилата и наказанията.
Американските санкции, освен че са по-широки по обхват, имат и по-далечен обсег: американската юрисдикция се разпространява върху глобалната дейност на всички "американски субекти".
Този термин включва едновременно американските физически лица и фирми, както и постоянно пребиваващите в САЩ и според някои санкционни разпоредби - понастоящем невключващи Сирия - чуждите филиали на американски фирми.
През април американските власти поискаха ареста на български гражданин, работещ в българския клон на американска компания по дело, свързано със санкциите срещу Сирия, по което през декември бяха вкарани в затвора трима американци.
Вашингтон не само взима мерки срещу нарушителите на американските санкции. Той също може да постави в черния списък чужди компании или физически лица, които помагат на други, да заобиколят санкциите, определяйки ги като чуждестранни нарушители на санкциите, на които е забранено да водят повечето си бизнес сделки с американци.
Неамериканските компании рискуват да си навлекат проблеми, ако някоя част от сделката включва американци или американски фирми.
"Ако извършвате нещо, което принуждава някой друг, който е обект на американска юрисдикция, да наруши американските санкции, тогава и от вас ще се търси отговорност", каза Брадшо.
Дори изрядни компании могат неумишлено да попаднат под ударите на замразяването на активите, ако имат взаимоотношения с попаднал в черните списъци индивид или организация в непрозрачния сирийски бизнес климат.
Този риск нарасна след като Асад укрепи контрола си, каза Брадшо. "Хората, които ще възлагат поръчките за възстановяване и онези, които ще ги ръководят, вероятно ще са същите хора, срещу които са насочени финансовите санкции".
"Колкото повече успееш да демонстрираш, че твоето надлежно усърдие е основателно, толкова по-добри шансове имаш да убедиш властите, че не трябва да те преследват", каза тя, предупреждавайки, че не винаги може да се установи дали даден контрагент е под санкции.
Сирийският финансов министър Маамун Хамдан каза пред Ройтерс миналата седмица, че санкциите са несправедливи, защото засягат обикновените хора, едновременно с правителството и армията.
Въпреки хуманитарните изключения, санкциите удариха по сирийското здравеопазване, каза представителят за Сирия на Световната здравна организация (СЗО) Елизабет Хоф.
Санкциите засегнаха доставката на някои лекарства чрез осуетяване на транзакциите с чужди банки и възпирането на много международни фармацевтични компании да търгуват със Сирия, каза тя.
/БТА/
преди 6 години Няма никаква логика първо да хвърляме бомби върху Сирия, а после да плащаме за възстановяване. Нали Сирия ни е враг, как ще помагаме на врага (след като сме го бомбили)?Колко пари изкараха няколкото български фирми, които продадоха оръжие на американските оръжейни търговци, които попаднаха в ръцете на "умерените" и на останалите терористи (съюзници на Американска държава и НАТО)? Колко данъци събра държавата от печалбата на тези фирми?Колко пари от българските данъкоплатци ще се вземат за възстановяването на Сирия? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Aмериканските санкции спъват възстановяването на Сирия Въ! Янките го играят като Матросов на амбразурата :)Управляемия хаос, тероризма - MUST GO ONE! отговор Сигнализирай за неуместен коментар