Защо САЩ и Руанда се скараха заради дрехи втора употреба 

Позицията на президента на САЩ за глобалната търговия "Америка на първо място" засегна Руанда, посредством налагането на мита върху износа на дрехи от малката източноафриканска страна. Спорът се върти около един малко известен внос -  на дрехи втора употреба, и твърдата воля на Руанда да не се отказва от борбата.

Кога започна спорът?

През март тази година САЩ дадоха на Руанда 60-дневно предизвестие, че ще анулират правото на страната, която няма излаз на море, да им продава дрехи без мита - статус, на който тя се радва в съответствие със Закона за растеж и възможности на Африка (Africa Growth and Opportunity Act - AGOA).

AGOA е знаков американски търговски закон, предназначен за увеличаване на търговията и инвестициите в съответните африкански държави, като им осигурява безмитен достъп за 6500 изнасяни стоки.

"Решимостта на президента подчертава неговия ангажимент да прилага нашите търговски закони и да гарантира справедливостта на търговските ни отношения", заяви тогава американският заместник-представител по търговията Си Джей Махоуни.

Тези 60 дни сега изтекоха.

Защо Руанда забрани вноса на дрехи втора употреба?

Идеята е да бъде защитена зараждащата се текстилна промишленост.

Много африкански страни някога са се отличавали с жизненспособен текстилен сектор. Десетилетията на лошо управление, нестабилност и нараснала глобална конкуренция обаче взеха своя дан.

Това може да се види в Гана, където изследване установи, че пазарната либерализация през 80-те години на 20-и век е довела до рязко намаляване на работните места в текстилната промишленост - от 25 000 души през 1977 г. до едва 5000 през 2000 година.

Кения е имала половин милион текстилни работници преди две десетилетия. Днес броят им се измерва в десетки хиляди.

Дрехите втора употреба са един фактор за почти пълния колапс на текстилната промишленост в Африка южно от Сахара. Западните дрехи масово производство са толкова евтини, че местните фабрики и самонаети шивачи са неконкурентоспособни.

Според изследване на USAID, Агенцията на САЩ за международно развитие, на Източноафриканската общност (ИАО) през 2015 г. се е падал дял от близо 13% от глобалния внос на дрехи втора употреба, оценен на 274 милиона долара.

Около 67% от населението на Източна Африка са си купили поне една дреха втора употреба, е установило проучването.

Правителствата на източноафриканските страни твърдяха, че вътрешното търсене на дрехи местно производство е задушавано от евтиния внос втора ръка.

И така, през 2015 г. държавите от ИАО обявиха, че ще забранят дрехите втора употреба от 2019 година.

В случая с Руанда правителството обяви, че носенето на такива дрехи е унижение за народа на страната.
Руанда повиши през 2016 г. митата върху вноса на дрехи втора употреба от 0,20 до 2,50 долара за килограм. Крайната цел е този внос постепенно да изчезне.

Правителството се надява, че този ход ще помогне на местната текстилна промишленост и ще създаде над 25 000 работни места.

Защо това обезпокои САЩ?

Всичко започна, когато търговска организация в САЩ подаде жалба в офиса на американския търговски представител.

Сдружението, наречено Асоциация на вторичните материали и и рециклиран текстил (Secondary Materials and Recycled Textiles Association - SMRTA), заяви, че решението на ИАО от 2016 г. за постепенно спиране на вноса на дрехи втора употреба ще причини "значителни икономически затруднения" на съответния американски сектор.
То е изчислило, че забраната на дрехи втора употреба от страна на ИАО може да струва загубата на 40 000 работни места в САЩ и на 124 милиона долара пропуснат износ.

Тези цифри предизвикаха известно недоволство. Според агенция Ройтерс SMRTA не е направила публично достояние кои свои членове е включила в изследването, с аргумента, че то съдържа поверителна частна информация.

"ИАО оспори голяма част от използваната от SMRTA статистика", каза пред Би Би Си Грант Т. Харис, главен съветник на бившия президент на САЩ Барак Обама по африканските въпроси.

До март 2017 г. американският търговски представител бе заплашил да извади от AGOA четири източноафрикански страни - Кения, Уганда, Танзания и Руанда.

Защо Кения, Уганда и Танзания дадоха на заден ход?

Заплахите се оказаха достатъчни, за да разубедят тези държави.

В средата на миналата година Кения заяви, че ще спазва AGOA и се отказа от предложената забрана на дрехите втора употреба.

Ползите на Кения от AGOA са значително по-големи, отколкото за Руанда: нейният износ за САЩ през 2017 г. е възлизал на близо 600 милиона долара, срещу само 43 милиона долара за Руанда.

Американският търговски представител обясни в прессъобщение защо Танзания и Уганда са капитулирали: "Президентът (на САЩ) не анулира ползите за Танзания и Уганда, защото всяка от тях предприе стъпки за премахване на възпиращите мита върху вноса на носени дрехи и обувки и пое ангажимент да не налага постепенно забрана на тези стоки."

Честно ли е това, което правят САЩ?

И да, и не. САЩ имат пълното право в съответствие с AGOA да изискват от страните да премахват търговски бариери, което е и обявената цел на закона.

"Това обаче не прави решението правилно", заяви Харис. "По-общата цел на AGOA e да използва търговията за подкрепа на развитието, за икономически растеж", се аргументира той.

Харис добави, че САЩ осигуряват безмитен достъп до пазара си на много други страни, които са издигнали бариери за американски износ, включително Индия и Бразилия. "Ако САЩ искат да заемат принципна позиция и да предприемат действия срещу всяка държава, която блокира тяхна стока, това ще е по-смислено."

"Възприемането на този конкретен подход към Руанда, която работи за превръщането си в страна със средни доходи, не е съвместима с по-общите цели на AGOA, въпреки че отговаря на буквата на закона", обобщи Харис.
Според него най-правилният път е бил администрацията на Тръмп да преговаря с Руанда без да използва AGOA "като тояга".

Как ще се отрази това на Руанда?

Въпреки че САЩ не са най-големият пазар за руандийския износ, този ход може да навреди на страната, заяви пред Би Би Си Флори Лайзър, бивш американски помощник-търговски представител за Африка.
"
Посетих производствена мощност там... 150 жени шиеха чанти за Kate Spade, специално за да влязат на американския пазар чрез AGOA", разказа тя.

Тези работни места може да са изложени на риск и е възможно митата да уплашат инвеститорите, искащи да се възползват от AGOA, предположи Лайзър.

Президентът на Руанда Пол Кагаме изглежда склонен да пожертва икономическия растеж. "Това е изборът, който трябва според нас да направим. Що се отнася до мен, изборът е лесен, въпреки че може да има последици за нас", каза той през 2017 година.

"Руанда и други страни в региона, които са част от AGOA, трябва да правят други неща - ние трябва да растем и да създаваме наши индустрии."

Истинският печеливш в този спор ще бъде Китай, твърдят експерти. Китайският износ на евтина конфекция за Източна Африка възлиза на 1,2 милиарда долара, според изследването на USAID.

Тази сума далеч надхвърля стойността на вноса на дрехи втора употреба, които сега са купувани от най-бедните 40% от населението на Източна Африка.

"Това просто ще отвори по-голямо пазарно пространство (за Китай) и ще направи (страните от региона) по-зависими (от него)", предупреди Харис. Той прогнозира, че "хората, които си купуват дрехи (втора употреба), нямат средствата да си купят облекло местно производство, така че те ще се насочат към евтината конфекция от Китай."

Какво мислят руандийците за това?

Някои руандийци не се вълнуват от твърдата политика на правителството си.
Над 22 000 души са били заети в сектора с дрехите втора употреба в Руанда през 2016 г. и той е възлизал на 17 милиона долара. Тази екосистема изпитва затруднения след забраната, наложена от президента Кагаме.

Мариам, която купува дрехи в столицата Кигали, каза пред Би Би Си, че на пазара за дрехи днес може да бъдат открити само "китайски дрехи и те са много скъпи".

"Разбирам, че Руанда има нужда да развива своя собствена промишленост, подкрепям кампанията "Произведено в Руанда", но тези индустрии все още ги няма. Справедливо би било, ако правителството разреши дрехите втора употреба заради бедните", каза тя.

Търговецът на дрехи втора употреба Рулинда Елмас заяви, че не е против плана за развиване на местни индустрии. Той обаче отбеляза, че "засега те са малко, почти не съществуват".

Според него би било справедливо да разрешат конкуренцията на дрехите втора употреба, защото "на хората трябва да бъде позволено да имат избор".

"А за американските санкции мисля, че това е голям проблем, надвиснал над страната. Всички ще страдат", предупреди той.

/БТА/