Икономическата перспектива пред Аржентина се заоблачава

Внезапна нова криза връхлетя Аржентина и постави под въпрос амбициозните реформи, започнати от президента Маурисио Макри, пише Джон Пол Ратбоун във в. "Financial Times".

Кристин Лагард посети за последно Буенос Айрес през март. Управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) дойде в града за среща на министрите на финансите на страните от Г-20 - група, на която Аржентина е ротационен председател тази година.

Времето все още бе лятно, а настроението - весело. Лагард похвали открито президента Маурисио Макри: "Първите две години от неговите реформи са удивителни." Тя дори използва възможността да присъства със съпруга си на шоу в прочутия клуб Rojo Tango. След края на кабарето тя поиска да "резервира маса през юли . . ., когато ще се върна".

Два месеца по-късно, повишаващите се лихвени проценти по света промениха рязко ситуацията в Аржентина. Обезценяването на песото принуди Макри да изпрати представители във Вашингтон тази седмица, за да искат спешен кредит в размер на много милиарди долари. Това бе мрачен обрат за 59-годишния бивш бизнесмен. Макри дойде на власт през 2015 г. с обещание да направи Аржентина "нормална страна". Сега обаче той се бори с финансова криза. Такава аномалия за жалост е нещо нормално в Аржентина. Както гласи един стар анекдот: в света има четири вида икономики: развити, развиващи се, Япония и Аржентина.

Страната в много отношения е специален случай. Преди 100 години, по времето когато Титаник се натъкнал на айсберг, Аржентина е била една от 10-те най-богати държави в света. Днес тя е на 87-о място. Ако може да се обобщи, тя е обявявала неплатежоспособност по дълга си осем пъти, страдала е от хиперинфлация два пъти и е преминала през 20 подкрепяни от МВФ програми за 60 години. Най-жестоката от тях приключи през 2001 г., довеждайки до изпадане на страната в несъстоятелност по кредит в размер на 100 млрд. долара и съкрушително обезценяване на националната валута. Грандиозният срив остави без работа всеки пети аржентинец и породи обяснима алергия към всичко, свързано с МВФ. Той също така доведе до 12 години популистко управление. Всичко това направи последвалия стремеж на Макри към "нормалност" още по-труден.

Пазя ярък спомен за едно пътуване до Буенос Айрес в началото на 2016 година, малко след като сегашният аржентински президент встъпи в длъжност. На срещи с правителството аз бях поразен от ясната целенасоченост и прозрачността на официалните лица - в пълен контраст с подобни срещи при предишната администрация, на президента Кристина Фернандес (ако нейните представители изобщо благоволяваха да се появят).

Много от помощниците на Макри ми казаха, че когато са започнали работа, са заварили хаос, граничещ със саботаж: сървъри били изтръгнати от кабелите, а документи - унищожени. Вицепрезидентът Габриела Мичети дори заяви, че избухнала в плач, когато осъзнала мащабите на прахосничеството и кражбите, които преди процъфтявали. Скоро след моята визита бивш заместник-министър на благоустройството, отговарял за инфраструктурни проекти, бе задържан за укриване в манастир на черни найлонови торби, натъпкани с 9 млн. долара.

Фернандес бе част от левичарската "розова вълна", която взе властта на много места в Южна Америка в началото на този век. Нейният предшественик и съпруг, Нестор Киршнер, скъса с МВФ през 2006 година. Брутален политик, Киршнер дори си сложи маска на лицето на церемонията по своето встъпване в длъжност. Той обаче балансира държавните финанси и едва след като жена му пое властта, икономиката наистина излезе от релсите. Фернандес се представя за втора Евита Перон, закрилница на бедните, но напусна президентския пост със значително лично богатство.

Други южноамерикански страни сега имат подобни популистки наследства. Всъщност МВФ може да го чакат натоварени няколко години в региона. Венецуела със своята хиперинфлация несъмнено е най-тежкият случай. Бразилия обаче едва излиза от най-дълбоката си регистрирана рецесия. А Еквадор, задлъжнял към Китай, бързо изчерпва финансите си.

Разчистването на бъркотията, останала след неизпълнените популистки обещания, е тежка задача. Тя изисква амбициозни, пропазарни и социално чувствителни реформи от типа, които Кристин Лагард похвали в Аржентина. Макри либерализира обменния курс, намали рязко повсеместните субсидии и приложи пакет от сурови структурни реформи.

Само че противно на своя имидж на безсърдечен бизнесмен, той също така повиши пенсиите и увеличи целенасочените помощи за бедните. Сега, когато МВФ се намеси, е открит въпрос дали тези социални придобивки ще бъдат орязани.

Тази Аржентина обаче е много различна от онази от 2001 година, така както и МВФ. Тогава Ан Крюгер бе първи заместник-управляващ директор на фонда и нейната "голяма идея" бе създаването на съд за фалита на финансово провалени страни. Лагард изглежда по-заинтересована от въпроси като равенството и справедливостта: МВФ дори я разкритикува неотдавна, че е прекалено "неолиберална". МВФ обаче обикновено изисква строги мерки за икономии. Предвид историята на Аржентина, това ще навреди на популярността на Макри у дома, а така - и на устойчивостта на неговата програма.

Всичко това извиква въпроса: Ако реформите на аржентинския президент наистина са толкова приказни, какво се обърка? Простият отговор е, че той искаше да избегне грубите шокови терапии от миналото. Един такъв постепенен подход изискваше обилно чуждестранно финансиране. Междувременно свръхниските лихвени проценти по света направиха тази задача лесна: Аржентина пласира облигации за над 100 милиарда долара само за две години.

Сега, когато жилищният пазар в САЩ и нововъзникващите пазарни икономики се възстановяват, дните на лесните пари са към своя край. Главен недостатък на плана на Макри да направи Аржентина "нормална", бе, че той се основаваше на лихвени проценти, които съвсем не бяха нормални.

(БТА)