Десетте основни риска пред световната икономика

Конфликтите в Близкия изток ескалират в директни конфронтации, които парализират глобалните енергийни пазари

Интензивност – 10

Малка вероятност, много сериозни последици

Враждата между Саудитска Арабия и Иран продължава няколко десетилетия. Но сега се засилва и съществува малък, но значителен риск от директен конфликт между двете страни в идните години, тъй като регионът става все по-поляризиран.

В исторически план геополитическите действия на Саудитска Арабия в региона бяха предпазливи и разчитаха на подкрепата на САЩ. Но на фона на нарастващата заплаха от Иран, в съчетание с много по-увереното младо поколение саудитски политици начело с 32-годишния коронован принц Мохаммед бин Салман ал-Сауд, тенденцията се преобръща.

Коронованият принц ръководи саудитската военна намеса в Йемен от началото на 2015 г. и бойкота на съседен Катар от януари 2017 г., които отчасти целят да намалят влиянието на Иран. С пламенната реторика на Тръмп и разширяването на едностранните санкции върху Иран САЩ подклаждат напрежението в региона. Коментарите на американския президент в подкрепа на протестиращите в Иран накараха режимът в страната да реагира гневно на чуждестранната намеса по думите му във вътрешните дела.

Освен това решението на Саудитска Арабия и съюзниците й да бойкотират Катар в средата на 2017 г. дойде малко след визитата на Тръм в страната, на която той вероятно е дал подкрепата си за този ход. Но вместо да подложи на натиск Иран и да изолира Катар, бойкотът сближи двете страни, а Турция също попада в орбитата на този съюз заради военното й присъствие в Катар.

Това стимулира развитието на оста Саудитска Арабия –Египет – ОАЕ, подчертавайки как саудитско-иранската вражда създава и затвърждава разделението в региона. Това означава, че всяка страна с конфликт на интереси в тази вражда вероятно ще пострада от ескалиране на конфликта в средносрочен план чрез индиректни военни действия или финансиране на враждуващи политически групи.

В най-лошия сценарий, описан от Economist Intelligence Unit, Саудитска Арабия и Иран се изправят директно един срещу друг, което води до затваряне на Ормузкия проток и парализира глобалните енергийни пазари. В момент, когато вече се очаква спад на глобалните петролни запаси, всяко нарушаване на снабдяването от Персийския залив бързо ще доведе до повишаване на цените и ще влоши сериозно перспективите за растеж на световната икономика, предупреждават анализаторите.

Цените на петрола намаляват значително след провал на сделката на ОПЕК за ограничаване на добива

Интензивност – 9

Умерена вероятност, умерени последици

Страните производителки от ОПЕК и Русия се съгласиха да удължат ограничаването на добива през 2018 г. на срещата си в края на ноември 2017 г. След това се очаква квотите да бъдат намалявани постепенно. Но съществува риск споразумението на ОПЕК да се провали.

Организацията на страните износителки на петрол загуби пазарен дял спрямо страните производителки, които не са част от ОПЕК, особено САЩ, и през 2018 г. производителките от ОПЕК могат да решат, че стратегията им не е проработила и да се върнат към предишната си политика за запазване на пазарния дял.

В същото време нарастващото политическо напрежение между страните от Съвета за сътрудничество в Персийския залив заради бойкота на Катар, ръководен от Саудитска Арабия, може да подкопае желанието на страните от ОПЕК да работят заедно, за да променят баланса на петролния пазар.

Освен това участието на Русия става все по-важно за успеха на споразумението, но желанието на руското правителство за удължаване на ограничаването на добива след 2018 г. сякаш беше разколебано преди срещата през ноември. Ако Русия се оттегли преждевременно от споразумението заради разрив със Саудитска Арабия или водена от  желанието да си увеличи приходите си от природен газ, споразумението може да рухне.

Ако кранчетата отново се завъртят, на пазара могат да се появяват допълнителни  около 1,8 млн. барела дневно, а това ще доведе до рязък спад на цените. Макар че това ще  повиши потреблението, цените може да намалеят отново до около 30 долара за барел. По-евтиният  петрол ще подкрепи икономическата дейност в страните, разчитащи силно на вноса на енергия, но последиците върху страните производителки ще бъдат усетени в цял свят.

Страните производителки, включително САЩ и Канада, ще пострадат сериозно от спад на инвестициите, а това ще се отрази и на търсенето. Страните, които разчитат силно на износа на петрол, главно Персийският залив, но също Русия, Западна Африка и някои части от Латинска Америка, ще бъдат изправени пред втора вълна от трусове на текущите си сметки и фискален дефицит.

Цените на петрола, които започнаха да се възстановяват едва наскоро от кризата през 2014-2016 г., ще пострадат сериозно от внезапно, голямо увеличаване на добива на суров петрол и някои страни ще преживеят сериозни сътресения в платежния си баланс, предупреждават от Economist Intelligence Unit. Развиващите се страни като Нигерия и Ангола ще бъдат изправени пред сериозни неприятносни с дълга и евентуално политическа и социална нестабилност, допълват експертите.

Няколко страни напускат еврозоната

Интензивност – 5

Много малка вероятност, много сериозни последици

Анализаторите от Economist Intelligence Unit считат, че има вероятност Гърция да напусне еврозоната в средносрочен план. Те обаче не очакват други страни да я последват, но ако това все пак се случи, последиците ще са много тежки както за европейската, така и за световната икономика.

Проблемите на Гърция до голяма степен са вътрешни, така че оттеглянето й няма да създаде систематичен риск за блока, особено ако Европейската централна банка (ЕЦБ) се намеси, за да ограничи разпространението.

Това обаче не изключва възможността напускане на Гърция да накара и други страни да излязат от еврозоната. Например, политическите и икономически дрязги в Италия заплашват да осуетятя крехкото възстановяване на икономиката на страната. Несигурността около изхода от парламентарните избори, които трябва да се проведат на 4 март, и лошото състояние на местната банкова система подклаждат народното недоволство.

Икономическите и политическите проблеми засилват и подкрепата за популистките партии като Движение „Пет звезди“, което призова за референдум за оставането на Италия в еврозоната. Все пак рискът Италия да напусне еврозоната е много малък, но може да нарасне, ако правителството не успее да се справи със структурните проблеми на икономиката, които подкоповат конкурентоспособността й и затрудняват контролирането на публичните финанси.

Икономическите проблеми в Южна Европа илюстрират фундаменталните затруднения, причинени от зона на единната валута без фискален съюз, отбелязва Economist Intelligence Unit. Страните, напускащи еврозоната под натиск, ще преживеят голямо обезценяване на валутата си и няма да могат да обслужват дълговете си в евро. В резултат на това банките ще отчетат огромни загуби по портфолиото си с държавните облигации и световната икономика може да изпадне в рецесия.