Акциите носят печалба, но от време на време човек може да претърпи сериозни загуби заради тях. Държавните облигации са сигурни, но няма да ви направят богати. Жилищата? Оказва се, че те обединяват най-доброто от двата свята, пише Quartz. В богатите страни в много дългосрочен план инвестициите в жилища носят по-голяма възвращаемост от акциите, а в същото време са слабо волатилни като облигациите.
Това е заключението в нов доклад на икономисти от University of California-Davis, University of Bonn и германската Bundesbank. Анализаторите са извлекли множество данни за годишната възвращаемост по съкровищни бонове, държавни облигации, акции и жилищни имоти от 1870 до 2015 г. за 16 страни, включително САЩ, Германия и Япония. Базата данни е първата по рода си.
Според анализаторите в средностатистическа развита страна годишната възвращаемост от жилищата през периода е била малко над 7%, коригирана спрямо инфлацията, а възвращаемостта от акциите е била малко под 7%. В същото време рискът, свързан с жилищата, е много по-малък. По стандартните показатели за несигурност жилищата носят половината от риска от този на акциите, а са и по-малко рискови дори от облигации.
Макар че жилищните имоти се представят по-добре от акциите като цяло, има големи различия между 16-те страни. С 3,3% най-голямата възвращаемост, която човек би получил от инвестиции в жилища в сравнение с акции, е във Франция, където фондовите инвестиции са особено ниски заради унищожителната Втора световна война, вълната от национализация на частните компании след войната и петролната криза от 60-те.
Времената напоследък са по-благосклонни към акциите. От 1980 г. насам годишната възвращаемост от акциите в 16-те страни е 10,7% спрямо 6,4% при жилищните имоти. Анализаторите отдават този спад на срива на цените на жилищата в Япония след 90-те и по-бавния растеж при жилищните имоти в Германия. В същото време акциите в скандинавските страни като Швеция, Норвегия и Финландия експлодираха.
Въпреки това дори от 1980 г. насам, коригирани спрямо риска, жилищните имоти отново се справят по-добре от акциите. Коефициентът на Шарп е популярен показател за инвестиционна възвращамост, който взима предвид волатилността на акциите. Метриката е полезна за инвеститорите, които искат висока възвращаемост, но не искат балансът им да стане твърде нисък. Съгласно коефициента от 1980 г. насам жилищните имоти се оказват по-добрата инвестиция в 14 от 16 страни в проучването.
Едно ограничение на анализа е, че не включва данъците. Анализаторите оставят встрани имотните данъци, тъй като те често са сложни, а ставките варират дори в рамките на страните. Освен това има сложни изключения от данъците за някои видове жилища. Въпреки това анализът все пак предлага бегъл поглед за евентуално влияние: включването на данъците може да намали възвращаемостта от жилищата с един процентен пункт спрямо акциите, което все пак ги прави по-добрия избор, взимайки предвид и риска.
преди 6 години Акции в България, от БГ фирми катот тези на застреляния бизнесмен от В. Търново. Не благодаря. На големи чужди компании да, не и на повечето български. Толкова е мутренски бизнеса у нас, че просто няма как да се спечели нормално от акции. Утре може да гръмнат собственика. Между другото е добре да се види тази съпоставка как е стояла и в годините на рецесия - 2009-2012 например. Да се види каква е била и загубата тогава. Най-добрата инвестиция е тази, в която си по-напред от останалите, от тълпата. Сега тълпата пак се обутва с кредити за имоти. Интересно кой ще наема тези имоти щом даже в област София има 15 000 родени деца за 2017та, което си е население от малко над милион в бъдеще - за цялата област, а сега е 2 милиона. Може пък богати мигранти да дойдат. Между другото от вече купени жилища в София преди 3-4 години при тогавашните цени сега дохода е доста добър. Изплащането ще се получи, но докога ще е така? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Това не е ли порения платен лобистки материал? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Голяма алабалистика е това. Определено цените на имотите не са се вдигнали толкова, че да се направи 7% годишна възвръщаемост, защото това означава цената да се е вдигнала 25 560 пъти (!), коригирано спрямо инфлацията (1.07 вдигнато на степен 150). Това е меко казано абсурдно твърдение. Вероятно са го сметнали с реинвестиран наем, което също е абсурдно предположение. Няма как да реинвестираш наема. Трябва да събираш наеми десетки години, докато натрупаш достатъчно за втори инвестиционен имот.Освен това, като купуваш имоти трябва да нацелваш точно местата, където цените ще се вдигат със средното ниво за света, което друго нереалистично предположение. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години С акциите нещата стоят доста по-зле ;) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години 1. Изчислението включва сигурно и взетите наеми или ползите от неплащането им по - официални цени на наемане . Това е много подвеждащо , защо реалните наеми или ги няма или са често по-ниски . 2. говори се за развити и централни места , които качват цени за сметка на по бедни региони и малки населени места 3. едва ли инвестиция преди 150 г - като къща на 150 г в момента ще струва нещо сама посебе си . Това значи че под доходност не се разбира повишаване на цената на имота !!! 4. И накрая дойде време да плювнете по акциите . отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Имайки в предвид че жилища се купуват със заеми, които в настоящия момент са с лихва поне 5% за печалба на собственика е трудно да се говори. Мой познати в Австралия на петата година от пребиваването си, могат да заплатят наема на хубав апартамент с дохода от спестеното и вложено в акции. Затова да се генерализира е неуместно. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Това, разбира се е малко преувеличено. Преди 150 години не се е знаело кои страни ще се развият 150 години по-късно. Китай и Русия също са били световни империи тогава. Аржентина пък е била икономически колос в началото на 20 век. Но хайде да пресметнем възвръщаемостта от инвестицията в имоти в Русия или Китай 150 години назад? Или в Османската империя, например!? Гледането на нещата в ретроспектива изглежда много просто. Само че дали това ще се отрази по същия начин в бъдещето ? отговор Сигнализирай за неуместен коментар