Близо 10 години след фалита на Lehman Brothers, очерталото се ускоряване на световния растеж тази година вероятно ще продължи и през 2018-а, подкрепено от основните двигатели на световната икономика, но призракът на дълговата криза продължава да броди, коментира Антонио Родригес от агенция Франс прес.
Всички лампи на таблото свят в зелено: очаква се САЩ през 2018 година да продължат един от най-дългите цикли на растеж в историята си, нововъзникващите пазарни икономики се възстановяват след силния удар от 2014 година, Китай си остава локомотивът, а страни като Бразилия излизат от рецесията. Най-сетне еврозоната, последният район, който хвана влака на растежа, възстанови в значителна степен тонуса си.
"Кризата, която удари нашия континент (...), вече е зад гърба ни и имаме основания да мислим, че този растеж е траен", със задоволство заяви еврокомисарят по икономическите и финансовите въпроси Пиер Московиси.
Международният валутен фонд (МВФ) и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) залагат на растеж от 3,7% идната година и са си върнали оптимизма, на който рядко даваха израз през последните десетина години. Той контрастира с песимизма, който се ширеше само преди една година след вота за Brexit и избирането на Доланд Тръмп с неговата протекционистка програма.
Международните институции все пак не бързат да поощряват всеобщ ентусиазъм и призовават държавите да се възползват "от доброто време, за да ремонтират покрива", както не веднъж е повтаряла управляващият директор на МВФ Кристин Лагард. Казано по-ясно, сега е моментът да се направят реформите, които ще позволят да се устои по-добре на бъдещи бури.
Още повече, че рисковете от нова криза не са изключени: МВФ, ОИСР и мнозина икономисти все по-често предупреждават напоследък, че има опасности от нарастващо задлъжняване на частния сектор, в момент когато Федералният резерв и Европейската централна банка постепенно приключват политиката си в подкрепа на бизнеса през последните години.
Компании "зомбита"
"Задлъжняването на домакинствата и компаниите достигна рекордни равнища в редица страни", констатира неотдавна генералният секретар на ОИСР Анхел Гурия, откроявайки най-вече компаниите наричани "зомбита". Те оцеляват като се финансират благодарение на евтини пари и могат "да се удавят", когато лихвите отново тръгнат нагоре.
"Това е истински проблем", обяснява специалист по държавния дълг, пожелал анонимност. "Задлъжняването на компании в някои големи страни с нововъзникваща пазарна икономика става твърде голямо и за някои от тях се превръща в свръхзадлъжняване, а следователно създава трудности при изплащането, когато лихвите ще се повишат", обяснява той.
"Щом една от тези компании стане системна, държавата ще бъде принудена да излива в нея пари, за да я спаси, предизвиквайки прехвърляне на частния дълг към държавния", както стана след финансовата криза от 2008 година, когато страни като Испания или Ирландия трябваше да спасяват банките си.
Балонът на биткойна
Този път главно Китай е в светлината на прожекторите. МВФ предупреди в началото на декември, че банките на азиатския гигант са зле въоръжени, за да дадат отпор на трайните финансови рискове, защото тези "компании зомбита" оцеляват единствено благодарение на кредитите, а бумът на инвестиционните продукти не е регулиран добре.
На фона на тази ситуация Гурия изрази доверие в китайските власти: "Да, това е проблем. Да, той е известен и той бе открит, но като се имат предвид възможностите на китайските власти бързо да реагират по въпроса, мислим, че положението не е оставено без контрол", заяви той.
В края на тази година биткойнът, виртуалната валута, която често се описва като "спекулативен балон" и която не спира да поставя нови и нови рекорди, се очерта като източник на опасения на пазари, още повече, ако купувачите ѝ влизат в дългове, за да я придобият.
"Опасното е съчетанието на балон и задлъжняване", обясни икономистът г-жа Аниес Бенаси-Кере. "Не мисля, че явлението биткойн ще бъде от такъв мащаб, че да дестабилизира пазарите, но същото се твърдеше и за високорисковите ипотеки", кредитите, които бяха в основата на кризата, обясни тя, призовавайки за бдителност.
/БТА/
преди 6 години Сега държавният дълг е последица от липсата на защита срещу вредното влияние от парите.Ако не бе налична грешката, държавата нямаше да има днешния дълг. отговор Сигнализирай за неуместен коментар