Вилем Баутер, Citigroup: Сега не е моментът за повече стимули

Сега не е моментът за повече стимули от страна на Европейската централна банка (ЕЦБ). Това заяви главният икономист на Citigroup Вилем Баутер по време на четвъртата годишна среща на Citigroup с журналисти, която се провежда в Лондон.

Той припомни, че ЕЦБ реши да остави без промяна нивото на основната лихва на последната среща във Франкфурт миналия месец. Тогава банката обаче удължи програмата за количествени облекчения поне до септември 2018 г., но да свие наполовина обема на изкупуваните активи считано от началото на следващата година.

По думите му голямата тема през 2018 г. вероятно ще бъде как ще се справи светът с продължаващото разширяване на пазарите. „Централните банки купиха облигации, за да намалят дългосрочните лихвени проценти, но не е ясно например докога японците ще продължат да купуват. Американците, а скоро и европейците ще осъзнаят, че икономиката най-накрая е достатъчно добре, за да се измъкне от евентуални турбуленции и без чужда помощ“, посочи той.

Главният икономист на Citigroup уточни, че все пак пътят пред Европа е труден. Според него основната причина е, че страните не правят „координация“ на бюджетите си и резервите, които заделят.

Според Баутер здравословният растеж поставя света в по-добра позиция да се справи със следващ спад, който неизбежно ще настъпи в края на икономическия цикъл. Той уточни, че напредналите икономики са в различна степен на цикъла и предприемат различни стъпки. Според него догодина ще бъдем свидетели на сериозно движение на капитали.

„Правителствата се борят с рецесиите чрез намаляване на лихвените проценти, намаляване на данъците и увеличаване на разходите. Тези инструменти обаче буксуват, ако лихвите вече са ниски и държавният дълг е толкова висок, че правителствата не могат да се измъкнат с по-големи бюджетни дефицити“, обясни още той.

Вилем Баутер каза още, че когато фискалната цена започне да се качва, вариантите за политически договорки в еврозоната са силно ограничени. В тази ситуация „добрата новина, всъщност е лоша“, посочи той.

Според експертите на Citigroup ключов въпрос за 2018 г. е как бизнесът и правителствата ще реагират на някои доста страшни геополитически заплахи, които досега бяха „нетипични“. Най-добрият пример е Южна Корея, която беше разтърсена от заплахи за ядрена атака от север, корпоративни скандали и дори предупреждение от президента Доналд Тръмп, че неговото споразумение за свободна търговия със САЩ може да не оцелее, коментира Баутер.

Заради кризата в Каталуния Испания може да загуби една пета от икономиката си. Испанското правителство ще бъде подложено на сериозен тест през следващите месеци. Трябва да признаем и че редица европейски страни също имат свои собствени сепаратистки движения, каза още главният икономист на Citigroup.

Според него една от големите въпросителни през през 2018 г. ще бъде начинът, по който ЕС се реагира в контекста на Brexit, кризата в Каталуня и различните европейски визии на френския президент Емануел Макрон и германския канцлер Ангела Меркел. Все пак Макрон иска повече фискална интеграция, което не се харесва на германците.

По думите му рискът не е за пренебрегване, тъй като има сериозно разминаване между икономическите представи и политическата стабилност.

„Тази година е най-добрата година от 2007 г. насам и данните, които ще излязат след няколко мсеца ще го потвърдят. Ако икономиката на еврозоната се забави догодина, което не е много вероятно според нашите прогнози, може да има нужда от по-добра координационна политика. Ако пък дълговите нива рязко се повишат, ще има нужда да се подкрепи бизнес цикъла“, обясни икономистът от Citigroup Гийом Менюе. Той уточни, че когато лихвите спрат да нарастват, фискалната политика ще стане необходима. Според него обаче рискът от рецесия е нисък, а реалните рискове пред икономиката са геополитически.

Ефектът от кризата в Каталуния ще бъде като този от Brexit върху останалите икономики, допълни той.

Главният политически анализатор на Citigroup Тина Фордъм заяви, че Великобритания има ограничена степен на задлъжнялост, политически слаби лидери и много силно разделен кабинет. „Ето това показва капацитетът на преговори на лидерите в кризисни ситуации“, каза тя. Според нея едва ли Тереза Мей ще се задържи дълго на поста си. Политическата логика е тя да поеме ударите, но ще бъде трудно.

По думите на Фордъм е възможно да се стигне до политическа криза във Великобритания, което ще създаде предпоставки за много труден Brexit. Това е голям риск, защото не е ясно как компаниите ще реагират и как ще се подготвят, уточни тя.

Тя е категорична, че е трудно да се говори за Brexit като за друго освен политически експеримент. Тя го сравни с другите "геополитически рискове" - включително Северна Корея, Доналд Тръмп, Каталуния. „Ситуацията около Brexit започва да изглежда като бележка под линия в по-широката палитра от глобалния политически риск. Това е объркващо, защото инвеститорите не разбират политическите рискове и понякога са склонни да ги пренебрегват“, добави още политическият анализатор.

Според Тина Фордъм връзката между представянето на икономиката и политическата стабилност е скъсана, а доказателство за това е, че събития като Brexit се случват в период на растеж и ниска безработица.

В краткосрочен план най-големият риск през следващите месеци идва от Италия, тъй като няма сигурност кой точно ще управлява страната, допълни още тя.