Глобалната икономика отбелязва най-доброто си представяне от години и вероятно ще се справи дори по-добре през 2018 г. Според резултатите от анкета на Ройтерс сред икономисти от цял свят обаче синхронният растеж няма да доведе до значителен ценови натиск, съобщава агенцията.
Докато няколко големи централни банки започват да затягат ултрахлабавата си парична политика, с малко изключения, инфлацията продължава да е под целите им и като цяло ще остане такава през следващата година.
„Това се превръща в познат рефрен. Ново тримесечие, нова серия от възходящи корекции на глобалните ни прогнози за растеж, нова низходяща корекция на прогнозите ни за глобалната инфлация“, казва Джанет Хенри, главен глобален икономист в HSBC.
“За централните банки от развития свят задачата става все по-трудна. Битката със слабата инфлация и нарастващите рискове за финансовата стабилност ще изисква деликатно балансиране от централните банки и по-нюансиран подход към инфлацията, ако глобалното разширяване се окаже устойчиво“, допълват икономистът.
Според проучване на Ройтерс, проведено между 3 и 24 октомври сред над 500 икономисти от Азия, Европа и Америка, прогнозите за ръста през 2017 и 2018 г. за почти три четвърти от 48 включени икономики се повишават или остават без промяна.
Очакванията за глобалния икономически растеж като цяло са за 3,5% тази година – без промяна спрямо подобна анкета от преди 3 месеца, но малко по-ниски от актуализираните прогнози на Международния валутен фонд (МВФ) наскоро.
Макар че консенсусната прогноза за 2018 г. също остава стабилна на ниво от 3,6%, според много икономисти рискът за прогнозите им е по-скоро изкривен нагоре.
Респодентите обаче намаляват очакванията си за инфлацията през 2017 г. за почти две трети от включените икономики.
Около 40% от 134 икономисти, които са отговорили на допълнителен въпрос, казват, че глобалният натиск върху инфлацията няма да се увеличи преди 2019 г. или дори след това, докато една четвърт смятат, че е малко вероятно това изобщо да се случи. Според останалите възстановяване ще има преди края на 2018 г.
Глобалните централни банки са на различни етапи в премахването на облекчената парична политика, като трайно слабата инфлация почти навсякъде усложнява взимането на решения. „Ниските инфлационни очаквания може да са се сбъднали сами, затова слабата инфлация вероятно е по-трайна, отколкото централните банки смятат“, казва Микаел Милхой, старши анализатор в Danske Bank.
Очаква се Фед да повиши лихвените проценти през декември и още два пъти през следващата година, смятат икономистите, според които рисковете са за по-бавно увеличение.
Несигурността около това кой американският президент Доналд Тръмп ще избере да оглави Федералния резерв на САЩ, когато изтече мандатът на Джанет Йелън на 1 февруари, също помрачава перспективите.
Нарастващият риск от хаотичен Brexit няма да спре Английската централна банка да направи това, което повечето икономисти смятат за политическа грешка, увеличавайки лихвите за пръв път от десетилетие на 2 ноември. В момента централната банка се бори с инфлация доста над целта си.
Китайската икономика – най-голямата в Азия и втората по големина в света, се очаква да се разшири с 6,4% през следващата година, макар че е изправена преди рискове от управлението на огромния си дълг и изключително надутия пазар на имоти.
Прогнозите за инфлацията там са тя да се повиши умерено с около 1,6% през тази година спрямо 2% през миналата година благодарение на слабия ръст на цените на храните. Очаква се обаче тя да се ускори до 2,2% през 2018 г.
Третата по големина икономика в света – Индия, се очаква да се разрасне с 6,7% през 2018 г. - най-слабия темп от четири години, след сътресения в резултат на забраната на банкноти с висок копюр през миналата година и нов данък, въведен през юли.
Най-голямата икономика в Латинска Америка – Бразилия, тази година вероятно ще задмине Мексико за пръв път от пет години благодарение на рекордно ниските си лихвени проценти. Според икономистите БВП ще нарасне с 2,3% през 2018 г.