Опасната игра на Саудитска Арабия с Катар

Опасната игра на власт в Персийския залив, където Саудитска Арабия и съюзниците ѝ се обърнаха срещу малкото, но богато и амбициозно емирство Катар в агресивен опит да сдържат отцепническите му политики, бие тревога в цял свят – освен в Белия дом, където президентът Доналд Тръмп туитва в подкрепа за саудитците, привидно вярвайки, че действията ще нанесат решителен удар върху джихадисткия екстремизъм.

Младият емир на Катар – Тамим бин Хамид ал-Тани, на 37 г. и на власт от четири години, със сигурност се намира в дупка, коментира международният редактор на Financial Times Дейвид Гарднър. Срещата в Рияд миналия месец, на която Тръмп сключи сделки за милиарди долари в сферата на търговията, инвестициите и оръжията със саудитците, докато в същото време ги подтикваше да поведат сунитски джихад срещу шиитски Иран, явно окуражи саудитския лагер да действа срещу Катар. Въпреки това Мохаммед бин Салман – 31-годишният наследник на трона, получил ключовете за саудитското кралство през 2015 г. от баща си крал Салман, може също да си копае сам гроб. Но да видим първо Катар.

Рияд е бесен, че Катар поддържа отношения с Иран – по-сериозния конкурент на Саудитска Арабия за регионална хегемония. Това обвинение е удобно и навременно в светлината на войнственото отношение на Тръмп срещу Иран. Но не е най-сериозното. Оман и до известна степен Кувейт също имат добри отношения с Техеран. В случая с Катар саудитците, последвани от ОАЕ и Египет, обвиняват Катар и в подкрепа на сунитски религиозни екстремисти – врагове на шиитските теократи, както джихадистките нападения в Техеран насилствено показаха.

Истинският проблем на саудитския лагер с Катар е, че от две десетилетия емирството се отклонява от легитимността на абсолютните монархии в Залива и светските арабски монархии на север. Телевизионният канал Al Jazeera, основан от Ал-Тани през 1996 г., даде глас на регионални дисиденти и ислямисти. Саудитският лагер е особено разгневен от подкрепата на Al Jazeera към Мюсюлмански братя, панислямисткото движение, което държеше властта в Египет след падането на Хусни Мубарак, но бе отстранено от армията през 2013 г., както и към ефира, който даде на Юсуф ал-Кардауи – 90-годишния духовен лидер на Братята.

Западът вероятно е бил възмутен от фетвите на шейх Кардауи, оправдаващи самоубийствените атентати, точно както светските араби и умерените мюсюлмани са отблъснати от сектантството му. Това, от което лидерите в Залива се дразнят, е подривната му дейност – и това, което смятат за катарска подкрепа на обществена мобилизация срещу тях. Това превъзхожда подкрепата на Катар за салафитските ислямистки бойци от Либия до Сирия, макар те да са също толкова заплашителни, тъй като и двете страни приеха подкрепата на Катар към Арабската пролет. Както каза бащата на емира – Хамад бин Халифа ал-Тани, на Никола Саркози през 2009 г., когато френският президент го призова да спре подкрепата си за Хамас, „човек трябва да се остави на течението на историята“.

Според Саудитска Арабия Арабската пролет бе точно обратното, тъй като потисна несъгласните и пръсна милиарди за клонове и външни съюзници като Абдел Фаттах ал-Сиси, началника на армията, поел властта в Египет и забранил Мюсюлмански братя. След като сривът на петрола ограничи това разточителство, принц Мохаммед бин Салман – икономическият лидер и човекът начело на външната и отбранителната политика, реши да предприеме радикална реформа у дома и да покаже увереността си в чужбина. Резултатите определено са смесени.

Никой не може да омаловажи амбициите на програмата му Визия 2030 г., с която иска да отдалечи кралството от петрола и да изгради частния сектор. Той обаче бе принуден да се върне крачки назад в някои отношения, възстановявайки орязаните помощи за държавните служители. Не е като да не се очакваше. Когато държавната администрация формира над половината трудова сила и почти всички частни бизнеси зависят от държавните разходи, съкращения в този мащаб означават срив на потреблението. А това няма как да не е било очевидно.

Навлизайки в Йемен, принц Мохаммед искаше да отправи ясно послание както към бунтовниците от шиитските хути, така и към Иран и подкрепяния от него режим в Сирия. Повече от две години по-късно най-мощната арабска държава не може да победи най-бедната, колкото и американски оръжия да купува. Въпреки това политически неопитният принц не само че иска да повали Катар, но миналия месец заплаши Техеран, че ще „работи, така че битката да се води в Иран“. Естествено, Иран обвини саудитците за нападенията от миналата седмица, макар че отговорност поема ИДИЛ. Принцът определено пое твърде голям залък за устата си.

Според неофициален коментар на западен държавник: „Имате едни деца, които си играят и взимат импулсивни решения“. А това си има своите последствия. Регионален външен министър нарече туитовете на президента Тръмп в подкрепа на саудитците срещу Катар „катастрофални. Оттук [саудитците] виждат каква е американската политика“.

Има достатъчно място за инциденти, които могат да доведат до ескалиране на напрежението: ако Иран и саудитците, или техните прокси съюзници, се обърнат един срещу друг; или в резултат на това Турция – съюзник на НАТО, но и подкрепяща Мюсюлмански братя – изпрати отряди в подкрепа на Катар. А това, което липсва, са сигнали за механизми, с които саудитците и иранците могат да преодолеят различията си.

„Иран е достатъчно пораснал, за да знае, че не можем да изключим Саудитска Арабия от региона“, настоява външният министър на Иран Мохаммед Джавад Зариф на среща на професионални преговарящи с цел помиряване тази седмица. „Те [саудитците] трябва също да пораснат и да осъзнаят, че не могат да изключат Иран“.

Още за кризата в Залива четете тук