Разривът между Саудитска Арабия и Катар има 22-годишна история с корени в газа

Разривът между Саудитска Арабия и Катар тлее още от 1995 г., а дългата история на спора и вероятно продължителното му бъдеще може да бъде най-добре обяснено с природния газ, коментира Bloomberg.

Не само че това е годината, в която бащата на сегашния емир – шейх Тамим бин Хамад ал-Тани, отстранява собствения си просаудитски баща, но и в която малкият пустинен полуостров е напът да осъществи първата си доставка на втечнен природен газ от най-голямото находище в света. Крайбрежното поле North Field, което реално осигурява целия газ на Катар, се споделя и от Иран – омразния противник на Саудитска Арабия.

Богатството, което идва от газa, превръща Катар не само в най-богатата страна в света с годишни доходи на глава на населението от 130 хил. долара, но и в най-големия износител на втечнен природен газ (LNG). Фокусът върху газа го разграничава от петролните производители в Съвета за сътрудничество на Персийския залив и му позволява да се отдалечи от доминантната роля на Саудитска Арабия, която в понеделник описа катарците като „продължение на братята им от кралството“.

Вместо това Катар създава собствени отношения с други сили, включително Иран, САЩ и наскоро – Русия. Държавният инвестиционен фонд на Катар договори миналата година да инвестира 2,7 млрд. долара в руската държавна компания "Роснефт".

„Катар бе нещо като саудитски васал, но използва автономията, която богатството от газа създаде, за да си създаде независима роля“, казва Джим Крейн, енергиен изследовател в Baker Institute към Rice University в Хюстън, Тексас. „Останалата част от региона търсеше възможност да среже крилцата на Катар“.

Тази възможност дойде с последната визита на американския президент Доналд Тръмп в Саудитска Арабия, когато той призова „всички страни със съвест“ да изолират Иран. Когато Катар публично изказа несъгласие в изявление, за което правителството по-късно заяви, че е било дело на хакери, последва саудитското възмездие.

Критично важно е, че производството на природен газ от Катар не подлежи на намеса от Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК).

Новият емир, оцелял при опит за контрапреврат през 1996 г., не изгражда тръбопроводи, които биха интегрирали Катар на пазарите на съседите от Залива. Двама високопоставени катарски представители казват по време на делото срещу участниците в контрапреврата през 2000 г., че Бахрейн е помогнал за организацията на опита със съгласието на Саудитска Арабия, сочи ВВС.

По това време тези много по-богати петролни страни не виждат стойност в добива на природен газ и го възприемат като полезен основно за инжектирането му обратно в петролните кладенци, за да се подобрят нивата на добив. Те са готови да плащат само част от световната пазарна цена за LNG, сочи съвместен доклад на Крейн и Стивън Райт от Qatar University.

Единственият построен тръбопровод – проекта Dolphin, свързващ газовото поле на Катар с ОАЕ и Оман, оперира с 2/3 от капацитета си. Договорите, подписани миналата година, би трябвало да увеличат капацитета до максимум, но по-голямата част от износа на Катар ще продължи да се насочва към пазарите в Азия и Европа.

Напоследък търсенето на LNG за производство на електроенергия се увеличава в страните от Залива. Налага се те да се насочат към по-скъпия внос на LNG и да проучват трудни местни газови формации, които биха била твърде скъпи за добив, сочи проучването. Газът на Катар е най-евтиният за добиване в света.

Газовото богатство на Катар му позволява да развива външни политики, които дразнят съседите му. Страната подкрепя "Мюсюлманско братство" в Египет, "Хамас" в ивицата Газа и въоръжени фракции, срещу които се противопоставят ОАЕ или Саудитска Арабия в Либия и Сирия. Газът плаща и глобалната телевизионна мрежа – Al Jazeera, която често притеснява или разгневява повечето правителства в Близкия изток.

Преди всичко обаче газът позволява на Катар да промотира регионална политика на ангажираност с шиитски Иран, за да гарантира източника на богатството си.

Газът не е непосредствената причина за сегашната криза, но „можете да се запитате защо Катар не иска да доставя на съседните страни, лишавайки ги от газ“, казва Райт от Катар. „Вероятно е имало очаквания, че Катар ще им продава газ с отстъпка“.

Засилвайки регионалното недоволство, през 2005 г. Катар обяви мораториум върху по-нататъшното развитие на North Field, което можеше да осигури газ за местен износ.

Катар каза, че трябва да тества как полето реагира на експлоатацията, отричайки, че се поддава на чувствителността на Иран, който извлича газ от общото поле много по-бавно. Двугодишният мораториум е вдигнат през април, но с десетилетие по-късно, след като Иран за пръв път настига темповете на добив на Катар.

„Хората тук се чудят какво точно саудитците очакват Катар да направи“, казва Герд Нонеман, професор по международни отношения и проучвания на Персийския залив в кампуса на Georgetown University в Доха. „Изглежда искат Катар да се огъне изцяло, но той няма да нарече "Мюсюлманско братство" терористична организация, защото то не е. И няма да прекъсне отношения с Иран, защото това ще застраши връзката, която е твърде фундаментална за икономическото развитие на Катар“.