За да разберем света, в който живеем днес, трябва да се върнем назад във времето, и то повече от 30 или 50 години. Когато мислим само за това как изглежда средата ни, лесно е да направим грешката и да възприемем света като сравнително статичен с определени богати или бедни региони и погрешно да заключим, че той винаги е бил и ще бъде така, коментира Макс Роузър за Our World in Data.
За да се избегне статичният образ на света, в който Северът винаги е бил по-богат от Юга, трябва да се върнем 200 години назад преди времето, в което жизнените стандарти наистина се променят драматично.
Учените оценяват крайната бедност като живот с под 1,90 долара на ден. Този показател обаче се коригира към различните ценови нива в различните страни и към ценовите промени с времето. Графиката днес показва оценки за дела от населението на света, което живее в крайна бедност.
През 1820 г. само малък брой хора се е наслаждавал на по-висок стандарт на живот, докато повечето хора са живеели в условия, които бихме нарекли крайна бедност днес. Оттогава насам делът на крайно бедните постоянно намалява. Все повече региони в света се индустриализират и така повишават производителността, което прави възможно за хората да излязат от крайната бедност. През 1950 г. три четвърти от света живее в крайна бедност. През 1981 г. този дял е 44%. За изминалата година проучванията сочат, че делът на крайно бедните е спаднал под 10%.
Това е огромно постижение и е особено забележително, ако вземем предвид, че населението на света се е увеличило 7 пъти през последните два века. В свят без икономически растеж подобно увеличаване на населението би довело до все по-малко доходи за всички. Седемкратният ръст на населението би било достатъчен да доведе всички до крайна бедност. Случва се обаче точно обратното.
Увеличаващата се производителност е важна, защото прави повече стоки и услуги от първа необходимост по-налични: има повече храна, по-добри дрехи и по-широки жилища. Икономическият растеж е важен и защото променя отношенията между хората. При дълъг период, в който светът живее без растеж, единственият начин положението ти да се подобри е нечие друго да се влоши. Собственият ти добър късмет е лош късмет за съседите ти.
Икономическият растеж променя това, като прави възможно ситуацията ти да се подобри заедно с тази на другите. Изобретателността на тези, които са създали технологии, повишаващи производителността – автомобили, машини или комуникационни технологии, е направила някои от тях много богати, като в същото време е увеличила доходите на други заради по-голямата производителност. Трудно можем да преувеличим колко различен е животът при икономика в застой и при икономика, която се разраства.
преди 7 години пак лъжат направо немат равни, не може милиардерите и милионерите в света да се увеличават главоломно, благата да се концентрират в 1% от САЩ и света да е по-богат и да е намаляла бедността това просто си е чиста и просто лъжа и измишльотина от поредния измислен НПО институт .... В Блъгария Видинския край е бедотия до шия хората с по 100 кинта живеят в ЕС и не моат си платат тока тея ми говорят, че бедните намалели, глупости Бедността се е увеличила и то драстично особено от 2008г. насам ... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Как ще свърши това - тепърва ще видим.--Ние няма да видим, но нашите внуци - със сигурност. Обаче ще ти кажа как ще свърши - с края на Човечеството, във вида, в който го познаваме. Болните мозъци, имащи претенции да управляват света, са поели твърд курс към сблъсък със Създателя и претенции за заемане на неговото място... и тотално заличаване на генетичният код на Човека, какъвто го познаваме! Темата е много дълга и не и е тук мястото. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години реалното богатство на човечеството са новите технологии, жилища, храна, вода, медицина и образование --Форсираното, хиперболично развитие на тези, да ги нарека най-общо - "технологии", е въз основа и за сметка на авансовото "усвояване на жизненото време" на неродените. (предполагам, че ме разбираш, какво имам впредвид). отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Ами връщането на дълговете с мултиплицираните негативни ефекти , би било по тежко от глобална катастрофа . Казано иначе , защо ти е лампа , ако не можеш да си позволиш ток ? Безработицата ще гони 90 % . А квадратурата на покрива ще те довърши заради поддръжката . Всичко ще се скапе и развали , ще бъде без стойност . отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години @ Naiv и SS23, Според мен не сте прави, реалното богатство на човечеството са новите технологии, жилища, храна, вода, медицина и образование за все по-голяма част от хората. тези неща няма как да изчезнат, освен при някоя глобална катастрофа. А проблема със задължаването се дължи на това че създадените блага се разпределят твърде неравномерно - един малък процент от хората твърди, че растежа е изцяло негова заслуга и прибира всички пари, а средната класа, която върши основната част от работата, обеднява и затъва в кредити към "богоизбраните". Как ще свърши това - тепърва ще видим. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Абсолютно е така! Цялото съвременно "богатство", представлява изконсумирано в аванс "жизнено време" на неродените поколения. И понеже това се е развивало в геометрична прогресия, пълният блокаж отдавна е налице. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Но ако всеки изплати своята част от дълговете натрупани през годините , може да се окажем в по-лошо съотношение от първоначалното . отговор Сигнализирай за неуместен коментар