Какъв може да е краят на войната в Сирия?

Гражданската война в Сирия приключи. Време е да се прекратят боевете, пише Питър Галбрейт, бивш посланик на САЩ в Хърватия, за New York Times.

Подпомагано от Русия, Иран, шиитски милиции и Хизбула, правителството на президента Башар Асад е на ръба да превземе Алепо - най-големия град в Сирия. Когато това стане, сирийската армия, подкрепяна от могъщите си съюзници, ще се заеме да ликвидира последните огнища на съпротива, главно около северния град Идлиб.

Макар Иран да е най-големият военен съюзник на Асад, сирийският режим ще продължи да се нуждае от руската въздушна подкрепа, за да приключи с отвоюването на гъстонаселената западна част на страната.

Една абсолютно контрапродуктивна идея - да се осигури допълнителна военна подкрепа на умерената сирийска опозиция, лансирана от висши представители на външнополитическите среди във Вашингтон и от двете големи партии, наскоро беше пусната отново в обращение от държавния секретар в правителството на Бил Клинтън Мадлин Олбрайт и съветника на президента Джордж У. Буш по националната сигурност Стивън Дж. Хадли. Подобна помощ сега не би могла да промени траекторията на войната, но със сигурност ще доведе до смъртта на още хора, пише още Галбрейт.

Макар изходът да е ясен, от голямо значение е как ще свърши войната. САЩ са заинтересовани от резултат, който ще даде възможност на колкото може повече сирийци да се завърнат по домовете си, ще гарантира пълния разгром на ИДИЛ и други екстремистки групировки, както и защитата на сирийските кюрди, които бяха главен съюзник на Америка срещу ИДИЛ.

Постигането на тези цели ще изисква близко сътрудничество с Русия, чиято намеса позволи на Асад да промени хода на войната. За щастие Русия споделя много от целите на Америка, за разлика от съюзника й Сирия.

САЩ и Русия могат да започнат с договаряне на условия, които биха сложили край на боевете между режима и умерената опозиция. Условията биха могли да включват амнистия за бунтовниците, правото на сирийските бежанци да се завърнат и равен достъп до помощите за възстановяването. Те може да включват дори някои обещания за основни политически свободи, международен мониторинг и отстраняване на висши сирийски представители (без Асад), отговорни за най-тежките престъпления.

Руснаците разполагат със съществени лостове за упражняване на натиск върху сирийското правителство, което се нуждае от руска подкрепа при операции по прочистване. САЩ, които имат по-малко възможности да влияят, ще трябва да убедят неислямистката опозиция, че е по-добре бунтовниците да се съгласят да се предадат, отколкото да бъдат напълно унищожени, продължава Галбрейт.

Европейските страни също са силно заинтересовани от създаването на условия за насърчаване на бежанците в Йордания, Ливан и Турция да се върнат в Сирия, вместо да поемат на запад. Америка трябва да работи за това европейските съюзници да поемат дипломатически ангажимент да договорят прекратяване на бойните действия и да подпомогнат финансово възстановяването на Сирия.

В Източна Сирия кюрдските сили, подкрепяни от американските военновъздушни сили и специални части, воюват с ИДИЛ в един до голяма степен отделен конфликт. Кюрдските бойци са уверени, че могат да превземат столицата на терористичната организация - сирийският град Ракка. Техните лидери обаче са наясно, че не са в позиция да управляват голям арабски град. Тъй като няма осъществима арабска алтернатива на сирийското правителство, това ще означава контролът върху Ракка да се предаде на режима в Дамаск.

И накрая, САЩ са длъжни да осигурят дългосрочни гаранции на сирийските кюрди, които сега контролират обширна, но не изцяло кюрдска територия. За момента сирийската армия не е в състояние да се заеме с кюрдските сили, но в крайна сметка Асад със сигурност ще се опита да възстанови централизираната арабска държава, която наследи от баща си. Освен това той ще иска да използва петролните залежи на Сирия, много от които сега са под кюрдски контрол, за да финансира възстановяването.

Една от възможностите е да се установи защитавана от САЩ безопасна кюрдска територия в Североизточна Сирия, подобна на създадената в Северен Ирак след първата война в Залива. Тази скъпоструваща опция се усложнява от невъзможността САЩ да използват турски военновъздушни бази за прилагането й, понеже Турция смята кюрдите за свой главен враг в Сирия. Не толкова скъпа алтернатива е да се съспонсорира руски план за установяване на кюрдски автономен район в рамките на федерална Сирия, смята дипломатът.

И все пак възможностите на Русия да упражнява натиск върху Асад ще намалеят, при положение че опозицията в Западна Сирия се раздробява и значението на руската авиационна помощ намалява. На такъв етап подходящата възможност за постигане на отстъпки ще изчезне и теренът ще принадлежи на Асад и Иран.

Новоизбраният американски президент Доналд Тръмп заяви намерение да работи с Русия и Асад за разгромяването на ИДИЛ. Колкото по-рано Америка потърси сътрудничество с Русия (най-добре би било това да стане преди предаването на властта в Белия дом през януари), толкова по-добре, завършва Галбрейт.

/БТА/