Защо не трябва да подценяваме ИДИЛ?

ИДИЛ изчака по-малко от 48 часа, за да поеме отговорност за ужасяващата касапница миналия месец в Ница, при която загинаха поне 84 души, 10 от които деца. Малко след това ИДИЛ отново бързо пое отговорността за нападението с брадва от 17-годишен афганистански бежанец във влак в Германия.

Възможно е поемането на отговорност от ИДИЛ да е просто опортюнизъм, но характерът на двете атаки предполага, че извършителите са били радикализирани, или поне „вдъхновени“, от ИДИЛ, коментира главният редактор на базирания в Лондон арабски ежедневник Rai al-Youm Абдел Бари Атуан за в. Guardian.

ИДИЛ – и предшественикът ѝ Ал Кайда, изключително добре знаят какво влияние има всяко едно „кърваво послание“ (името, дадено от пропагадната ѝ машина във видео от октомври 2014 г. с обезглавяването на кюрд). Всяко жестоко „грандиозно представление“, както джихадистите описват такива атаки, иска да задмине предишните с намерението да разшири обсега на терора и да завладее водещите заглавия.

Това е психологическа война и е все по-развиващ се аспект в стратегията на екстремистите, откакто идеологът на Ал Кайда Абу Бакр Наджи публикува в интернет трактата си „Управление на зверствата“ (Management of Savagery) през 2004 г.

Наджи пише за битка, при която страната, способна да извърши най-отвратителните актове на насилие, ще ужаси дотолкова врага си, че той да се предаде. Възприемането на жертвите като нещо по-малко от хора е част от процеса, известен като промиване на мозъка, който държави, терористични групи и култове ползват, за да убедят последователите си да извършват актове на насилие.

Шофьорът на камиона в Ница Мохамед Лахуаедж Бухлел очевидно не се е смутил от човешката природа на онези нещастни жертви, загинали под колелата на камиона му, пише Атуан. Пропагандистът на ИДИЛ Абу Мохаммад ал-Аднани наскоро призова нападателите „самотни вълци“ да използват автомобилите си, за да „прегазят мръсните французи“. Според сведенията Лахуаедж Бухлел е казал на рецепциониста в компанията за отдаване под наем на превозни средства, че иска „най-тежкия камион“.

В Германия се предполага, че нападателят тийнейджър, който е живеел в приемно семейство, може да е бил повлиян от новината, че негов приятел наскоро е бил убит. Лахуаедж Бухлел може също да е бил психологически нестабилен. Има сведения, че е бил лекуван от психолози, а психическо заболяване може да го е направил особено податлив на методите на агентите на ИДИЛ, които привличат привърженици в интернет и които се възползват от чувството за отчуждение и несправедливост сред бедните имигрантски общности. Психиатър, който Лахуаедж Бухлел е посещавал през 2004 г., заяви пред френските медии, че е бил диагностициран с „начален стадий на психоза“. Имал е и история на агресия: наскоро е бил признат за виновен за насилие на пътя, а съпругата му твърди, че често я е нападал.

Празнувайки нападенията в Брюксел, които отнеха живота на 30 души, априлското издание на онлайн списанието Dabiq на ИДИЛ описва как тримата братя, извършители на атаките, са искали да „отмъстят за постоянните бомбардировки срещу мюсюлманите в Ирак и Сирия от военните самолети на кръстоносците“. ИДИЛ губи крепостите си в Сирия, Ирак и Либия в асиметрична война срещу сили, подкрепяни и оборудвани от западните страни. Терористичните атаки срещу цели на Запад са нейния отговор, целящ да дестабилизира страните, които възприема за врагове. Все по-често тези атаки се извършват от хора, уязвими заради психични проблеми, или от дребни престъпници, на които е било обещано изкупление в интернет от екстремистки духовници.

Ислямофобията и възходът на крайната десница в Европа парадоксално вършат работата на екстремистите, искащи да посеят семената на раздора, които в крайна сметка да се превърнат в абсолютни граждански конфликти. Именно това виждаме в провалените държави в Близкия изток и Северна Африка.

Трудно е да видим как Западът може да се пребори с това нарастващо предизвикателство. Най-голямата грешка ще бъде да подценим ИДИЛ и да си представим, че можем да прекратим съществуването ѝ чрез бомби. Сега, когато губи географските си позиции, тя все повече ще се превръща в идеологическа държава, целяща унищожение, подхранвано от неумолима омраза и отмъщение. Тя търси подкрепата на всеки, който може да привлече или повлияе, дори и непряко, за да извърши акт на насилие, за което после да поеме отговорността. Именно затова трябва да очакваме още зверства през следващите седмици и месеци, завършва Атуан.