Възобновяемите източници ще формират 60% от общия капацитет до 2040 г.

До 2040 г. енергийните източници с нулеви емисии ще формират 60% от инсталирания капацитет. Вятърните и слънчевите източници ще допринасят за 64% от нетния енергиен капацитет в размер общо на 8,6 теравата.

В същото време вятърните и слънчевите източници ще формират почти 60% от енергийните инвестиции за общо 11,4 трлн. долара през следващите 25 години, сочи нова прогноза на Bloomberg New Energy Finance, цитирана от Computer World.

Докладът New Energy Outlook 2016 очертава значителен спад на глобалните цени на въглища, природен газ и петрол в сравнение с преди година. Според новата оценка 7,8 трлн. долара ще бъдат инвестирани във възобновяеми източници през следващия четвърт век спрямо 1,2 трлн. долара за нови въглищни централни – основно в Индия и други развиващи се пазари в Азия.

Възобновяемите източници ще доминират в Европа, която ще задмине САЩ в производството на електроенергия с нулеви емисии. Вятърните, слънчеви, водни и други електроцентрали с възобновяеми източници ще генерират 70% от електроенергията на Европа до 2040 г. спрямо 32% през 2015 г.

В САЩ делът на възобновяемата енергия ще скочи от 14% от произведената електроенергия през 2015 г. до 44% през 2040 г. Енергията генерирана от природен газ пък ще спадне от 33% до 31%.

„Заключение, което може да ни изненада е, че нашата прогноза не показва златна ера за природния газ с изключение в Северна Америка. Като глобален източник за производство на енергия, природният газ ще бъде заместен от възобновяеми източници през 2027 г.“, казва Елена Джианакопулу, старши енергиен икономист по доклада.

„Възобновяемите източници ще изместят въглищата едва през 2037 г.“, допълва тя.

Бумът на електромобилите ще увеличи търсенето на електроенергия до 8% от глобалното енергийно търсене през 2040 г. Електрическите автомобили ще представляват 35% от световните продажби на нови лекотоварни превозни средства, което е равно на 41 млн. автомобила, или около 90 пъти повече от продадените през миналата година.

Съвпадайки с главоломно растящите продажби на електромобили, малките системи за периодично съхранение на енергия ще нараснат до пазар за 250 млрд. долара, казва Bloomberg.

Макар че се очаква напредъкът на възобновяемите източници да надмине предишните оценки, докладът на Bloomberg отбелязва още, че парниковите емисии ще продължат да се увеличават.

„Около 7,8 трлн. долара ще бъдат инвестирани във възобновяеми източници между 2016 и 2040 г. - две трети от инвестициите в целите производствени мощности, но ще са нужни още трилиони, за да се свалят емисиите до нива, съвместими с климатичната цел от 2 градуса на ООН“, казва Себ Хенбест, финансов анализатор в Bloomberg New Energy Finance и водещ автор на проучването.

Климатичната цел от 2 градуса на ООН бе част от споразумението от 196 страници, постигнато на конференцията в Париж през декември за ограничаване на глобалното затопляне до 2 градуса над прединдустриалните нива до 2100 г.

„Освен тези 7,8 трлн. долара светът ще трябва да инвестира още 5,3 трлн. долара в електроенергия с нулеви въглеродни емисии до 2040 г., за да се предотврати нивата на въглероден диоксид в атмосферата да нараснат над „безопасния“ лимит от 450 частици на милион, определен от Междуправителствения панел по климатичните промени“, казва Bloomberg.

Континенталните и крайбрежни вятърни източници ще получат нови инвестиции за 3,1 трлн. долара през следващите две десетилетия, докато тези за промишлени, покривни и други малки слънчеви източници ще достигнат 3,4 трлн. долара. Водноелектрическите източници, които вече са добре установени източници с нулеви емисии, ще получат още инвестиции за 911 млрд. долара до 2040 г.

Bloomberg намали дългосрочните си прогнози за цените на въглищата и природния газ съответно с 33% и 30% спрямо очакванията си от миналата година, отразявайки прогнозирани свръхзасищания за двете суровини.

Bloomberg обаче очаква цените на природния газ в САЩ да нараснат повече от двойно от 2016 до 2040 г., достигайки 5,60 долара на млн. брит. терм. единици. Цените на въглищата, от друга страна, трябва да спаднат в краткосрочен план и след това да останат без промяна от 2020 до 2040 г. на ниво от 43 долара за тон, посочва Колийн Рийгън, ръководител на екологичните пазари в Северна Америка в Bloomberg New Energy Finance.

Очаква се разходите за генериране на енергия с нулеви емисии също да спаднат рязко. Цената за генериране на 1 mWh от континентални вятърни източници се очаква да спадне с 41% до 2040 г., а от соларните фотоволтаици – с 60%, „което ще направи двете технологии най-евтиния начин за генериране на енергия в много страни през 20-те години и в по-голямата част от света през 30-те години“, казва докладът.