Страните износителки на петрол от Персийския залив трябва да намалят разходите и да свият бюджетните си дефицити, за да запазят валутите си обвързани с долара, предупреждава Международният валутен фонд (МВФ), цитиран от Bloomberg.
Макар че значителните чуждестранни активи са позволили на страните членки на Съвета за сътрудничество в Персийския залив да фиксират стойността на валутите си към долара, запазването на статуквото идва с определена цена, тъй като по-евтиният суров петрол се отразява на публичните финанси, казва кредиторът в доклада си Learning to Live with Cheaper Oil.
“ Когато една страна е изправена пред продължителни фискални и външни дефицити, корекцията на политиката трябва да дойде от мерки за фискална консолидация“, казва МВФ в доклада, изготвен от Мартин Сомър, заместник-ръководител на отдела за регионални проучвания. Поддържането на фиксиран валутен курс „ще изисква устойчива фискална консолидация чрез съкращаване на директните разходи и увеличаване на приходите извън петрола“, пише още в доклада.
Докато инвеститорите увеличават залозите си, че фиксираните валутни курсове може да станат твърде скъпи за поддържане, Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Саудитска Арабия възобновиха ангажимента си към курсовете, като саудитците дори заявиха, че ще забранят залозите срещу валутата им.
Бюджетите на петролните производители от Залива преминаха от излишък в дефицит, след като цената на петрола се срина с над 70 на сто от юни 2014 г. до януари тази година, преди да започне да се възстановява през последните месеци.
Дори след намаляването на разходите общият бюджетен дефицит на региона – който включва още Кувейт, Катар, Бахрейн и Оман, както и Алжир, се очаква да достигне 900 млрд. долара за периода 2016-2021 г. и представлява 7% от брутния вътрешен продукт на страните, казва МВФ.
Очаква се съотношението на дълга към БВП на страните от Персийския залив да нарасне до 45% през 2021 г. от 13% през миналата година, тъй като правителствата емитират дълг, за да запълнят бюджетните дупки.
Чуждите активи дават на правителствата различно „фискално пространство“, за да се справят с по-ниските цени на петрола. Кувейт, Катар и ОАЕ се наслаждават на значителни буфери, за да финансират „прогнозирани дефицити за над 20-30 години“, казва МВФ.
Дори при това положение обаче страните от Персийския залив и Алжир се нуждаят от фискална корекция от около 10-15% от БВП. Всяко поскъпване с 10 долара на петрола намалява тази сума с около 4% от БВП, казва МВФ. Кредиторът очаква петролът да се възстанови до около 50-55 долара за барел до края на това десетилетие, базирайки се на пазарите на фючърси.
Членовете на Съвета за сътрудничество в Персийския залив могат да се справят с дисбалансите чрез непетролни приходи и мерки за публични разходи, казва докладът. Данък добавена стойност от 5% ще събере еквивалента на около 1,5% от БВП на региона, а увеличаването на ефективността на публичните инвестиции може да спести еквивалента на около 2% от икономическото производство, казва се още в доклада.