Лесните пари - инсулинът на глобалната икономика

Критиците на глобалната парична политика често спорят дали сегашното ниво на лихвените проценти не е изкуствено ниско. Проста медицинска аналогия може да помогне да се разбере колко погрешно е мисленето им, коментира BloombergView.

Представете си млада жена, диагностицирана с диабет тип 1, при който тялото не успява да произведе инсулина, нужен, за да обработи захарта. Животът ѝ се променя изцяло. Тя трябва постоянно да следи нивата на кръвната захар, да адаптира диетата си и да взима инсулин чрез инжекции например. Иначе ще умре.

Прибързаните наблюдатели може да заявят, че взимането на инсулин е „изкуствено“, тъй като обикновеният човек не се нуждае от него, за да оцелее и че тя се е справяла добре и без него в миналото. Те може дори да заявят, че трябва да възприеме прости хранителни навици и да се храни редовно и здравословно в един и същ момент всеки ден, вместо да основава взимането на инсулин на постоянно измерване на нивото на кръвната си захар.

За щастие, няма такива външни наблюдатели в света на медицината. Лекарите и пациентите следват курсове на лечение, които се променят според нуждите, за да постигнат желаните резултати. Няма искания сред законодателите, участниците на финансовите пазари и учените за елиминиране на „изкуствените“ нива или вариации на предписания инсулин.

Взимащите решения по паричната политика не са такива късметлии.

Друга болест – постоянно слабо търсене на стоки и слуги, измъчва световната икономика. Създателите на паричната политика трябва да използват ниските лихвени проценти – тяхната версия на инсулина, поне за да контролират симптомите. И все пак те постоянно са преследвани от тези, които искат от тях да спрат лечението или да го управляват по нездравословни контролирани начини, например чрез прилагането на механично правило вместо чрез наблюдение на данните и използването им за оформяне на позицията.

За съжаление, много централни банкери се поддават на този натиск. В САЩ Фед планира да продължи затягането на паричната политика, която стартира в средата на 2013 г. Основната ѝ цел е постепенно да елиминира използването на "паричен инсулин", макар че симптомите от ниски цени и ниска безработица не отслабват.

Аналогията с инсулина не е перфектна заради две много специфични причини. Първо, диабет тип 1 е хроничен, докато има причини за надежда (макар и да не са сигурни), че икономическите сили ще елиминират синдрома на слабо общо търсене, като в този случай дългото лечение няма да бъде нужно. Второ, няма познато лечение за диабет тип 1, докато правителствата имат множество инструменти, за да излекуват неадекватното търсене – включително инвестиции в образованието и инфраструктурата, ако решат да ги използват.

Объркващо и изключително тревожно е, че създателите на фискалните политики не правят каквото могат, за да излекуват болестта на глобалната икономика. Но принуждаването на централните банкери да спрат лечението и на симптомите ще бъде ужасна грешка.