Високата цена на капана на "новата посредственост"

Паниката, която обхвана световните пазари в началото на годината, се разсейва. Опасенията, че американската икономика потъва в рецесия, отслабват, цената на петрола се стабилизира, а Китай засега успява да подкрепи юана. И все пак глобалната икономика не се представя особено добре. Въпреки слабото подобрение на последните икономически данни тази седмица Международният валутен фонд (МВФ) намали прогнозите си за глобалния растеж за пореден път.

На фона на всичко това управляващият директор на МВФ Кристин Лагард предупреди от Франкфурт, че възстановяването остава твърде бавно и крехко. Тя допълни, че светът рискува да бъде хванат в „нов посредствен капан“ на постоянно нисък растеж с вредни влияния върху социалната и политическата структура на много страни.

И е права, коментира Financial Times. Директното предотвратяване на кризи не е достатъчно. Много хора наистина свикват на нисък растеж, но губят доверие в правителствата и институциите. В еврозоната и Япония бизнесите не вярват, че централната им банка ще може да върне инфлацията обратно към целевата. В САЩ кампанията за избор на президент е оцветена от гнева на избирателите заради очевидното неравенство и застоя на реалните доходи. Неуспехът на еврозоната да създаде работни места е един от факторите, които водят до недоволство сред установените елити и кара хората да се насочат към популистки политически партии и крайни каузи.

Развитите икономики имат политически инструменти на разположение, за да решат тази ситуация. Те не трябва да се задоволят с годишен темп на растеж средно малко над 2% тази година.

Централните банки може и да се доближават до ограничения на паричната политика, но вероятно все още не са ги достигнали. Все още има пространство за разширяване на програмите за изкупуване на активи, преди да се предприемат експерименти с отрицателни лихвени проценти. Става все по-ясно обаче, че те ще успеят само ако правителствата изиграят своята роля в насърчаване на търсенето.

Лагард, може би възпрепятствана от германските си домакини, бе по-малко откровена в сравнение с последните изказвания на МВФ по фискалните стимули. Тя избегна директни критики към страни, които ограничават световния растеж заради твърде големи икономии и вместо това избра да се фокусира върху обхвата на структурните реформи. Нужно е да се отбележи обаче, че мерките, които посочи – включително по-високо федерално минимално заплащане в САЩ и политики за активен пазар на труда, са единствените, които биха дали незабавен тласък на растежа и на предлагането.

МВФ може да изпитва трудности да убеди правителствата в ползите на преките фискални стимули. Те обаче срещат съпротива в опита си да убедят правителствата да приоритизират структурните реформи, които могат да доведат до по-високи публични разходи. В среда на слаб растеж традиционните реформи по отношение на предлагането, например намаляване на помощите при безработица, биха били болезнени и потенциално контрапродуктивни.

Както признава Лагард, тази рецепта за парични, фискални и структурни мерки е „остаряла и позната“. Истинското предизвикателство е правителствата да се подтикнат към действия. Затова усилията на МВФ за формулиране на приоритетните реформи, страна по страна, са добре дошли.

Има сигнали, че това послание започва да се чува, дори на най-невероятните места. Някои консервативни германски политици започват да оценяват факта, че Берлин не може да очаква европейска солидарност за бежанците, освен ако не приеме нуждата от по-високи бюджетни дефицити за по-слабите икономики на еврозоната.

Ако водещите политици искат да си върнат доверието на избирателите, те трябва да направят нещо повече от това да насърчат растежа. Винаги има причина да не се действа, но рисковете от бездействие стават все по-очевидни.