Графика на деня: Защо светът се превръща в "японски"?

Преди почти година председателят на централната банка на Япония Харухико Курода разкри невероятно вдъхновение за безпрецедентните парични стимули в страната: Питър Пан.

„Вярвам, че много от вас са запознати с историята на Питър Пан, в която се казва, че "в момента, в който се усъмниш, че можеш да летиш, спираш завинаги да го правиш". Да, това, от което се нуждаем, е положителна нагласа и убеждение. Наистина, всеки път, когато централните банки се изправят пред нов кръг от проблеми, те ги преодоляват, прилагайки нови решения“.

Оптимизмът на Курода е отчайващо нужен в страна, която в момента е официално изпреварена от четирите "азиатски тигъра" (Хонконг, Сингапур, Южна Корея и Тайван) от гледна точка на реалния БВП на глава от населението. Предвид експериментите от над десетилетие с крайни парични политики Япония в момента няма с какво да се похвали.

Би било добре, ако тази история на икономическо неразположение можеше да се определи като изключение. Последните обстоятелства обаче подтикват централните банкери все повече да възприемат историята за Питър Пан.

А светът се превръща в японски.

Отрицателните лихвени проценти бяха икономическа химера преди много десетилетия, но идеята сега все повече се превръща в тенденция. Конвенционалната теория бе, че вложителите просто ще трупат пари в брой, вместо да ги съхраняват в депозити срещу определена цена, но сега централните банкери започват да вярват, че този страх е неоправдан. Особено след като обществото става все по-безкасово, а неудобството да изтеглиш пари, за да спестиш няколко долара не си струва.

Централните банки в Швейцария, Швеция, Дания и Япония наложиха отрицателни лихвени проценти. ЕЦБ също поддържа основния си лихвен процент по депозитите отрицателен от юни 2014 г. насам.

През последните седмици интересът към този икономически експеримент значително се увеличи. Швеция намали лихвите си до още по-отрицателни нива, сигнализирайки на останалия свят, че няма от какво да се страхува. Междувременно както Федералният резерв, така и централната банка на Канада открито обмислят възможността за политика с отрицателни лихвени проценти в съответните си юрисдикции.

Не всички са съгласни, че аналогията на централните банкери с Питър Пан е подходяща.

Няма значение колко са убедени и оптимистично настроени централните банкери в своите умения – на края на деня те просто ще удължат с няколко минути живота си в неизбежната битка с много по-могъщата дефлационна сила.

С други думи „надеждата“ не е стратегия, която централните банкери може да използват ефективно във всяка ситуация, а пожелателното мислене си има своите ограничения. Пазарът явно също е съгласен и е част от причините, поради която акциите се разпродават тази година. Дори убежища като търговията със злато се завръщат на хоризонта, след като до голяма степен бяха пренебрегнати миналата година.

Мнозина обаче изказват критики срещу активи като златото, което поскъпна с 15% на годишна база, тъй като то не изплаща дивиденти или лихви. Това може и да е вярно, но златото поне не се „таксува“ с лихвени проценти.

Още подобни графики можете да разгледате тук