Унищожителният възход на ИДИЛ

И докато сирийската криза се превръща във все по-голям кошмар за Обама и САЩ все по-често изразяват готовността си за преговори по общи действия с Русия, премиерът на Великобритания Дейвид Камерън също настоява парламентът да одобри военни удари срещу цели на ИДИЛ в Сирия.

В края на септември Франция нанесе първите си въздушни удари в Сирия. Елисейският дворец посочи в комюнике, че бомбардировките, извършени в координация с френските партньори в региона, потвърждават решимостта на Франция да се бори срещу терористичната заплаха. Франция ще удря всеки път, когато националната й сигурност е изложена на опасност, уверява френското президентство.

Путин обаче също не спира нито с изказванията си, нито с действията си. Пред Общото събрание на ООН той обяви, че тези, които са подкрепили демократичните революции в Близкия изток, са виновни за възхода на ИДИЛ. Той допълни, че ще бъде “огромна грешка” да не си сътрудничи със сирийското правителство в борбата с екстремистката група. По време на своята реч по-рано през деня пък американският президент Барак Обама заяви, че ще бъде грешка да се смята, че Сирия може да бъде стабилизирана под управлението на Асад.

Русия стартира масирана военновъздушна атака срещу ИДИЛ, напрежението между Путин и Обама непрекъснато расте въпреки опитите за обединяване на усилията, а на няколко пъти руски изтребители нарушават въздушното пространство на Турция, предизвиквайки недоволство и от Ердоган, и от лидерите на НАТО.

Това, което наистина разтърсва Турция, обаче е най-смъртоносният терористичен атентат в новата история на страната. На 10 октомври при два бомбени взрива по време на митинг в подкрепа на мира загиват 95 души, а над 250 са ранени. Разследванията са съсредоточени върху джихадистите от ИДИЛ, съобщиха тогава медиите, като премиерът Ахмет Давутоглу заяви, че има силни основания да се смята, че извършителите са двама атентатори самоубийци.

Атентатът, който разтърси Анкара в разгара на предизборната кампания, е най-безобразната и най-висшата форма на позора, писа тогава Deutsche Well. "Позор както за атентаторите, така и за поръчителите им, позор за всички онези, които под сурдинка потриват доволно ръце, но също така и позор за политиците, които ще се опитат да извлекат ползи от това чудовищно деяние. Позор е за цялата турска политика, защото е резултат от отровената политическа култура в тази страна, в която открай време всеки прави каквото си иска".

На фона на стотиците жертви, политическите борби продължават – Русия и САЩ са в постоянни преговори и в момента, в който се смята, че все пак напредък е постигнат, изненадващо Башар Асад пристигна на посещение в Москва. Вашингтон, Рияд и Анкара, подкрепяйки групите, които се борят срещу Башар Асад, поискаха обяснения от външния министър на Русия Сергей Лавров, а преговорите общо изпаднаха в дупка.

И така в продължение на седмици наред, докато не дойде кървавият 13 ноември, който разтърси целия свят. Над 100 души загинаха и още стотици бяха ранени вследствие на няколко едновременни атентати в Париж, организрани от бойци на ИДИЛ. Един човек откри стрелба в ресторант във френската столица. Няколко взрива избухнаха на стадион, минимум четирима въоръжени мъже откриха стрелба в концертната зала "Батаклан" по време на рок концерт, където и загинаха най-много хора. Президентът на Франция Франсоа Оланд обяви, че страната затваря границите си и въвежда извънредно положение.

Атаките напомниха за атентата срещу редакцията на Charlie Hebdo в началото на годината, когато загинаха 12 души. Реакцията бе зашеметяваща - извънредно положение в страната за три месеца, престрелки и арести на свързани с нападенията лица, издирване на заподозрени в цяла Европа. Дори хактивистката мрежа „Анонимните“ обяви война на джихадистката групировка. По-важното последствие обаче е, че Франция, Европейският съюз и други страни се активизираха още повече с цел унищожаването на ИДИЛ, а Съветът за сигурност на ООН прие с единодушие резолюция, разрешаваща "всички необходими мерки" срещу джихадистката групировка.

И сякаш проблемите, причинени от ИДИЛ, бяха малко, в края на октомври турските военновъздушни сили свалиха руски изтребител на границата със Сирия. Руският президент Владимир Путин окачестви случая като „удар в гърба“ и отрече руските самолети да са нарушили въздушното пространство на Турция. Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган отказа да се извини, макар че все пак призна, че ако Турция е знаела чий е самолетът, вероятно е щяла да постъпи по различен начин. Последваха икономически санкции срещу Турция, а шансовете за създаване на по-широка коалиция, искана както от Оланд, така и от Путин, сякаш изглеждат още по-невъзможни.

Какво ще се случи оттук нататък не е никак сигурно. Ударите на САЩ, Турция, Франция и други големи сили срещу ИДИЛ продължават, както обаче със сигурност ще продължат и нападенията на терористичната групировка срещу Европа и света. Факт е, че Близкият изток продължава да изненадва със способността си да става все по-размирен, а ситуацията - все по-критична, дотолкова, че ограничения сякаш вече дори не съществуват. Бежанците от критичните точки продължават да прииждат на тълпи към Европа, а жертвите, паднали под ударите на ИДИЛ, непрекъснато се увеличават. А след като от повече от година виждаме как великите сили не намират желание да преодолеят различията си и да направят компромиси, намирането на решение в близко бъдеще става все по-малко вероятно.