Унищожителният възход на ИДИЛ

2015 г. вече е история. Вижте кои са най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последните 12 месеца в специалната секция на Investor.bg "Икономиката през 2015 г."

Стотици жертви и хиляди ранени. Това е резултатът от десетките атентати, извършени от терористичната групировка "Ислямска държава" (ИДИЛ) само за 2015 година. Нападенията са къде ли не – от единия край на Близкия изток в Йемен до другия в Алжир, да не говорим за Европа, където атаките започнаха още на 7 януари с нападението срещу редакцията на сатиричния вестник "Шарли Ебдо" (макар че отговорност за терористичния акт реално така и не бе поета, твърденията са, че това е дело на ИДИЛ). Един от последните атентати – отново в Париж на 13 ноември, отне живота на 137 души и рани други 368. 2015 г. се превърна в най-активната и унищожителна година за ИДИЛ, изненадвайки дори анализаторите, които все пак предвиждаха тя да се превърне в сериозна заплаха.

През първата половина на годината терористичната групировка действа основно на регионално ниво. Самоубийствени атентати и организирани групови нападения в Тунис, Йемен, Афганистан, Ирак, Кувейт, понякога на няколко места в един и същи ден, отнемат живота на десетки и предизвикват публично възмущение и призиви за по-сериозна намеса и унищожаване на групата. Разрушават се древни градове и артефакти в Сирия и Ирак, отвличат се беззащитни и невинни хора.

Редица разузнавателни служби започват постепенно да осъзнават каква сериозна заплаха не само за региона, но и за цял свят представлява ИДИЛ. През юни германското разузнаване излиза с доклад, според който заплахата от ислямистки тероризъм в Европа ще продължи да расте, докато радикалната групировка запазва контрола на т.нар. свой халифат в Сирия и Ирак. Обявяването на халифата и военните успехи на ИДИЛ създават атмосфера на еуфория сред европейските джихадисти, което води до постоянно нарастваща вълна на подкрепа за терористите, се посочва още в документа.

Светът обаче вероятно осъзнава реалния размер на заплаха от ИДИЛ едва на 20 юли, когато 27 души загиват и към 100 души са ранени при бомбено нападение в град Суруч, Югоизточна Турция. Няколко дни по-късно Турция започна въздушни удари срещу цели на "Ислямска държава" в Сирия, докато в същото време даде съгласието си американските военни сили да осъществяват въздушни удари срещу „Ислямска държава“ от бази в страната. За Анкара това бе сериозен завой в политиката, който отбелязва крайъгълния камък в координацията по отношение на ударите срещу ислямистката групировка.

Малко по-късно Турция и САЩ официално се споразумяха за създаването на буферна зона, свободна от “Ислямска държава”, в северните райони на Сирия. За Анкара и Вашингтон това означаваше повече стабилност по турско-сирийската граница. Администрацията на президента на САЩ Барак Обама реши да предостави и въздушно прикритие за сирийските бунтовници, които обучава за борба с бойците от ИДИЛ, ако те попаднат под атака от страна на режима на сирийския президент Башар ал Асад.

Изненадващо през август Кремъл започна да прокарва на международната арена нов план за борба срещу ИДИЛ. Идеята бе да бъдат обединени всички заети в бойни действия "по земя" срещу терористичната групировка, докато САЩ и съюзниците им в сегашната коалиция продължават да бомбардират ислямистите от въздуха. Според руски дипломати по суша трябва да ги атакуват пък войските на Башар Асад, воюващата с него светска опозиция, сирийските и иракските кюрди, а накрая - и редовната армия на Ирак.

Планът обаче породи сериозни въпроси, като например кой е новият елемент в него. Москва реално предложи коалиция между партньори, които бездруго вече си сътрудничат по принуда. Единствената сила, невключена към момента, е светската опозиция в Сирия, за която Башар Асад си остава враг, страшен поне колкото ИДИЛ. Друг въпрос засяга участието на Иран, а третият очевиден проблем в "плана на Путин" е ролята на кюрдското опълчение, което силно дразни Анкара.

Постепенно действията на света срещу ИДИЛ все повече се засилват. В началото на септември френският президент Франсоа Оланд също даде заповед за началото на подготовка за въздушни удари срещу ИДИЛ в Сирия. „Разполагаме с доказателства, че бойци на "Ислямска държава" от Сирия готвят атаки срещу редица страни, сред които и Франция", поясни тогава държавният глава. Същевременно той изключи засега възможността за изпращане на сухопътни войски в страната.

До онзи момент френските военновъздушни сили участват от почти година в ударите на водена от САЩ коалиция срещу ИДИЛ. Франция бе и първата държава, която се включи във коалицията за удари срещу позиции на джихадистите в Ирак, но се въздържаше от подобни действия в Сирия заради опасения, че това може да облагодетелства режима на Башар Асад.

Слуховете, че Русия пък е разположила военни и самолети в Сирия в подкрепа на режима на Асад, предизвикаха коментари дори от генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, който предупреди, че всяко засилване на подкрепата за режима на Башар Асад ще задълбочи конфликта. Малко по-късно Русия обяви, че военни сили ще участват в операция в Сирия в подкрепа на правителствените войски. Кремъл продължи да твърди, че правителството на Сирия трябва да се включи във всеобща световна борба с ИДИЛ. САЩ и регионалните врагове на Асад обаче виждат президента на Сирия като част от проблема.