Глобалните банки трябва да наберат до 1,1 трлн. евро специален дълг до 2022 г.

До 2022 г. най-големите международни банки може би ще трябва да привлекат до 1,1 трлн. евро под формата на специален дълг. Целта е да не се налага данъкоплатците да спасяват кредиторите, посочва световна група от централни банкери и политици. Групата съобщи още, че е „създала инструментите, нужни, за да се сложи край на „твърде големите, за да фалират“ банки“, пише Financial Times.

Съветът за финансова стабилност (СФС, или Financial Stability Board), който отправя политически препоръки към лидерите на големите икономики от Г-20, потвърди окончателните си предложения за Общия капацитет за абсорбиране на загуби (Тotal Loss Absorption Capacity, или TLAC) в понеделник.

Докато предишните световни изисквания се фокусираха върху собствения капитал, TLAC се отнася до дълга, който може да бъде превърнат в собствен капитал, ако дадена банка фалира, което по същество натоварва кредиторите на банката, а не данъкоплатеца. Освен това се слага край на равното третиране на облигационерите и депозантите, чиито вложения често се гарантират от правителствата.

СФС, който ще представи плана пред Г-20 по-късно този месец, потвърди широко очаквания обхват на TLAC. Той ще представлява 16% от активите на банкова група, измерени спрямо риска, до 2019 г. и ще се повиши до 18% до 2022 г.

„Заличаването на концепцията „твърде голям, за да фалира“ може никога да не бъде пълно, тъй като е невъзможно всички финансови институции да бъдат изцяло изолирани от всички външни шокове“, пише Марк Карни, гуверньор на Bank of England, който председателства СФС, в писмо до Г20. „Но тези предложения ще помогнат да се промени системата така, че отделните банки, както и техните инвеститори и кредитори, да понесат цената за собствените си действия.“

Европейските банки изпитват все по-големи опасения заради нарастващите капиталови изисквания и описват последната серия от регулации като Базел IV, предшественик на регламента Базел III, който би трябвало да влезе в сила през 2019 г.

„Това не е капитал, това е абсорбиране на загуби, има голяма разлика“, заяви Карни пред журналисти. „Това не е Базел IV“, добави той, „а допълнение към Базел III. Това, което правим, е да решим проблемите, идентифицирани с течение на времето по отношение на прилагането на Базел III.”

Последният обхват е по-нисък от първоначално предложения от СФС диапазон от 16-20% през миналата година. Преди съобщението от понеделник анализатори на Citigroup описваха окончателния обхват като „управляем“ за най-големите европейски банки, равнявайки се на 2% от печалбата.

Оценките на СФС за текущия дефицит на TLAC обаче са между 42 млрд. евро и 1,1 трлн. евро в зависимост от времевата рамка и дълга, който се смята за приемлив.

Най-сериозно ударени са банките от развиващите се пазари, които първоначално щяха да бъдат изключени от обхвата на TLAC. Четири от 30 кредитори от т.нар. глобални системно важни банки в момента нямат инструменти, които да спадат към TLAC, казват от СФС.

Четири банки – Agricultural Bank of China, Bank of China, China Construction Bank и Industrial and Commercial Bank of China, вече няма да са изключение от TLAC и са получили крайни срокове за изпълнение на долния и горния диапазон, съответно - за 2025 и 2028 г. Изключението бе доста спорно, тъй като подкопаваше принципа за глобална равнопоставеност.

Времевата рамка за развиващите се пазари може да бъде ускорена, ако пазарът на корпоративен дълг на конкретна страна се увеличи до над 55% от БВП, казват още от СФС. Ако нарасне над това ниво, ще има тригодишен преходен период за банките в дадената страна.

Според СФС икономическите ползи от предложенията надвишават недостатъците. Те ще увеличат банковата издържливост с „поне една трета“, намалявайки вероятността от системни кризи, и ще редуцират фискалните разходи за решаването им, когато все пак се появят.

Съветът признава, че капиталовите предложения ще повишат цената на кредита и ще накърнят икономическия растеж, но коментират ще ефектът ще бъде „много ограничен“. Ако приемем, че банковите разходи за финансиране нараснат и кредиторите компенсират това с повишаване на лихвените проценти по заемите с между 5 и 15 базисни пункта, СФС казва, че планът ще създаде пречка пред икономическия растеж от между 0,02 до 0,05 процентни пункта през периода.

Проучването на влиянието предполага, че изискването една трета от TLAC да бъде съставено от дългови инструменти вместо от собствен капитал може да се окаже предизвикателство. Според СФС само пет от 30 проучени кредитора са успели да изпълнят предварителен вариант на това правило до 2014 г.

Плановете включват и ограничения, които не позволяват на банките да държат твърде голяма част от TLAC на други банки, за да няма твърде голяма финансова взаимосвързаност. Проучването предполага, че подобни взаимни участия са малки на този етап.

Въпреки окончателните правила за TLAC, силите за „подкрепа“ на фалираща банка по света все още се прилагат разпокъсано и са нужни повече усилия за споделяне на информация през границите, пише Карни в писмото си до Г-20.

Той добавя, че СФС все още търси начини, за да реши проблема „твърде големи, за да фалират“ на институции извън банковия сектор, като работата продължава по отношение на компаниите за управление на активи. СФС може да отправи политически препоръки през първата половина на следващата година, заяви още той.