Завръщането на Иран на петролния пазар

Съдбата на пазара на петрол през 2016 г. зависи до голяма степен от няколко петролни полета като Ахваз, Гахсаран, Биби Хакиме и Даркховин. Всички те изпомпват суров петрол от хиляди метри под хълмовете на планинската верига Загрос в Западен Иран, коментира Bloomberg.

От средата на 2012 г. производството на полетата е много под капацитета си заради американските и европейските санкции, ограничаващи иранския износ на петрол. Сега, след като Техеран достигна до сделка със Запада по ядрената програма на страната, иранските инженери работят усилено, за да приведат полетата отново към пълен капацитет.

„Веднага след вдигането на санкциите наше право е да се върнем към нивото на производство, което сме имали преди“, заяви иранският петролен министър Биджан Намдар Зангане през септември, седмици преди първата международна петролна конференция от години насам в Техеран.

Завръщането на страната на пазара на петрол идва в момент, в който светът произвежда много повече петрол, отколкото се нуждае. Според Международната агенция за енергия (МАЕ) световното производство на петрол през първата половина на 2015 г. възлиза средно на 95,7 млн. барела на ден, а средното дневно потребление е едва 93,8 млн. барела на ден.

Разликата от почти 2 млн. барела на ден – колкото е дневното потребление на Франция, принуди търговците да превърнат супертанкерите в плаващи хранилища. Иранците трябваше да предприемат подобен ход след налагането на санкциите през 2012 г., превръщайки огромната си флотилия от танкери в гигантски складове, които прекараха по-голямата част от последните три години закотвени в Персийския залив.

Повече ирански петрол на пазара през 2016 г. ще увеличи свръхпредлагането. Резултатите ще отекнат в цял свят, нанасяйки удар на страни производителки като Русия, Саудитска Арабия и Венецуела, както и шистови компании в Северна Дакота и Тексас и големи петролни компании, включително ExxonMobil и Royal Dutch Shell. Докато търговците очакват завръщането на иранския петрол, пазарът на фючърси вече понижава очакванията си за цените за следващата година, като контрактите за декември 2016 г. се търгуват на по-малко от 60 долара за барел.

Зангане многократно е заявявал, че Техеран ще повиши производството си с 1 млн. барела на ден само няколко седмици след вдигането на санкциите, като очакванията са това да се случи през първата половина на 2016 г. Според прогнозите на МАЕ в рамките на шест месеца от вдигането на санкциите Техеран може да увеличи дневното си производство до 3,6 млн. барела – или с около 800 хил. барела на ден над сегашния си добив. Така Иран ще достигне най-високото си ниво на производство на петрол от 2011 г. насам.

Търговците на петрол и анализаторите са много по-скептични за способността на страната бързо да повиши производството. „Вярваме, че потенциалното премахване на санкциите срещу Иран ще осигури силни условия за възстановяване на петролното производство, но не споделяме оптимизма, изразен от някои коментатори на пазара по отношение на скоростта за повишаване на добива“, казва Илдар Давлечин, анализатор в Renaissance Capital в Лондон.

Иран може да изненада песимистите. Зависимите от петрол страни имат история на по-бързо от очакваното възстановяване на производството след сътресения. През 2003 г. държавната Petróleos de Venezuela успя да повиши добива си с 2 млн. барела на ден само за четири месеца въпреки огромните повреди по оборудването, довели до опит за преврат срещу президента Уго Чавес. През 2011 г., след като избухна гражданската война в Либия и производството на страната спадна до нула, пазарът до голяма степен очакваше да минат 18 месеца, преди добивът да се увеличи с 1 млн. барела на ден. Производството надмина това ниво за по-малко от шест месеца.

Каквото и да успее да произведе Иран през следващата година, голяма част от суровия му петрол вероятно ще стигне до Южна Европа, тъй като Иран се стреми да си върне обратно изгубените френски, италиански и гръцки клиенти. След като санкциите принудиха европейските страни да спрат да купуват от Иран, Южна Европа се насочи към Саудитска Арабия, Русия и Ирак като основни доставчици. Анализаторите казват, че за да си върне обратно пазарния дял, Иран ще трябва да предложи на клиентите си по-евтин суров петрол от саудитците и руснаците.

Друго неизвестно е количеството петрол, което Иран има като резерви, както на територията си, така и в танкерите си в Персийския залив. Оценките варират от около 12 млн. барела до 60 млн. барела. Не се знае и какво точно има на склад: суров петрол, горива или т.нар. кондензат (форма на висококачествен суров петрол) са само някои от възможните варианти.

Независимо какво е крайното увеличение, иранският петролен министър Зангане има послание към останалата част от енергийния свят: „Нашата единствена отговорност е да си върнем изгубения дял от пазара, а не да защитаваме цените“.