Вълната от глоби и съдебни дела, която заля финансовата индустрия след глобалната криза, струва на големите банки 260 млрд. долара. Това показват резултати от проучване на Morgan Stanley, цитирано от Financial Times.
Анализът, който обхваща петте най-големи банки в САЩ и 20-те най-големи в Европа, предрича, че трезорите ще похарчат още 60 млрд. долара за съдебни разноски в следващите две години.
Щатските Bank of America, Morgan Stanley, JPMorgan, Citi и Goldman Sachs понесоха тежестта на глобите досега, като общо са платили 137 млрд. долара. В следващите години ги чака сметка от 15 млрд. долара.
20-те най-големи европейски банки изплатиха 125 млрд. долара, като им предстоят още 50 млрд. долара, въпреки че „сроковете са големи“, твърдят от Morgan Stanley.
По думите на управляващия директор в банката Хю ван Стийнис глобите, които са заради най-различни обвинения – от манипулиране на валутния пазар, през измами на ипотечния пазар в САЩ до неправомерна продажба на застраховки във Великобритания, имат дълбоко отражение върху банките.
„Съдебните спорове не само изяждат капитала, но имат много по-продължително влияние върху размера на капитала, който трябва да поддържат“, смята той.
Цифрите включват глоби и наказателни такси, които банките вече платиха, плюс всякакви провизии, натрупани до 30 юни, с цел справяне с бъдещи проблеми, като например глобите, които европейските банки трябва да платят по обвинения в измами на ипотечния пазар в САЩ.
Освен това в доклада на Morgan Stanley се посочва и какво са направили банките, за да намалят риска от бъдещи съдебни дела, но се заключава, че „липсата на прозрачност означава, че е трудно да кажем с точност кои фирми са изградили най-добрите практики като цяло“.
Bank of America харчи по 15 млрд. долара на година за съдебни дела, а JPMorgan – по 8-9 млрд. долара. Стийнис обяснява, че намирането на точни данни относно допълнителните юридически разходи на банките в Европа е било трудно.
Ефектът е отвъд финансовия сектор
„Доста управленско време и бюджет за информационни технологии бяха фокусирани върху коригиране на нередностите, вместо банката да беше позиционирана за бъдещето“, смята банкерът. „Способността на банките да отговарят на новите технологии и новите предизвикателства като цяло разбираемо отслабва.“
До този момент проблемите, свързани с американски ипотеки, съставляват 110 млрд. долара от съдебните разходи на банките, 43 млрд. долара са за неправомерна продажба на застраховки, по 15 млрд. долара са за валутни манипулации и пране на пари, а 10 млрд. долара – за манипулиране на Libor или Euribor.
Бъдещите разходи включват граждански дела по обвинения във валутни измами, за които адвокатите предупредиха, че могат да струват десетки милиарди на банките.
До момента Bank of America се е бръкнала най-много – с 65,6 млрд. долара, следвана от JPMorgan с 42,4 млрд. долара и Lloyds с 26,6 млрд. лири.
Действията, които банките са предприели, за да предотвратят бъдещи съдебни проблеми, включват всичко от промяна на политиката за възнагражденията до по-голям фокус върху „нефинансовите показатели“, увеличаване на служителите, занимаващи се с жалби, до присъединяване на директорите на риск отделите към Бордовете на директорите, както и наблюдение на търговските чат стаи.