Пръв загуби важна позиция тогавашният държавен секретар кардинал Тарчизио Бертоне. Още с назначаването му за държавен секретар от Бенедикт Шестнадесети той си бе извоювал монопол във връзките с италианските политически, обществени и културни среди. Франциск върна тези права на Конференцията на италианските епископи (КИЕ), която отново може да поддържа, независимо от държавния секретар, преки контакти с политическия елит на Италия. Това е първата стъпка към даване на същите пълномощия и на другите конференции на католическите епископи по света, с което ще бъде ликвидиран информационният монопол на Държавния секретариат и неговата дипломатическа служба.
Със следващия тактически ход папата си осигури и пряк информационен канал за дейността на ИОР, ликвидирайки друг монопол на държавния секретар, който преди това "филтрираше" потока сведения за състоянието на банката. Всичко бе поднесено така, че мярката да не изглежда като наложена лично от Франциск.
Кардиналската комисия за контрол на ИОР обяви, че "с одобрението на Светия отец" номинира за временен прелат на ИОР монсиньор Батиста Марио Салваторе Рика от дипломатическата служба на Светия престол. Фактически той стана секретар на самата комисия и едно от задълженията му е да участва в заседанията на надзорния съвет на банката.
Монсиньор Рика запази постовете си на директор на редица ватикански резиденциални комплекси, между които и отреденият за кардинали дом "Санта Марта", където Франциск пожела да живее постоянно, отказвайки се от папските покои в Апостолическия дворец. На практика това означава, че монсиньор Рика може да бъде по всяко време в пряк контакт с папата и да му докладва за състоянието на Ватиканската банка, без да минава през "филтъра" на държавния секретар.
Последва промяна на целия ръководен състав на ИОР и на Управлението за финансово разузнаване, както и създаването на две съвършено нови структури - Секретариата по икономическите въпроси и Съвета за икономика.
Секретариатът по икономическите въпроси бе учреден от папа Франциск с документ "моту проприо", което на латински означава "по лична инициатива", тоест без някой да го е предлагал на папата. Дотогава в Римската курия съществуваше само едно ведомство с това название - Държавният секретариат.
Секретариатът по икономическите въпроси е обособен като "министерство" и се оглавява от кардинал-префект, който отговаря лично пред папата. Префект на секретариата е австралийският кардинал Джордж Пел, който е архиепископ на Сидни.
Над секретариата стои Съветът за икономика, съставен от осем кардинали и девет миряни, а негов координатор е архиепископът на Мюнхен кардинал Райнхард Маркс.
Всички тези ходове водят към голямата стратегическа цел, реформата на курията, която остава далечна и не протича без опозиция. В края на годината групата К-9 обсъди предложения за обединяване на конгрегации и папски съвети. Обмисля се също как на ръководни длъжности, заемани по традиция от кардинали, да бъдат поставени миряни, в това число и жени.
Има идея да се отмени изискването папските нунции (посланици) в чужбина задължително да бъдат архиепископи и постепенно да се пристъпи към издигането на миряни от дипломатическата кариера начело на нунциатурите (посолствата).
Става дума за просъществували столетия структури и дори формулирането на идеи за тяхната промяна бе доскоро немислимо отвъд стените на Ватикана. Зад смиреността, с която е белязан всеки жест на папа Франциск, стои силна и изпълнена с оптимизъм воля за промяна. Наподобява на пълководец, който предпочита тактическите ходове и умее да използва оперативното изкуство на своите генерали. Така постъпват само онези лидери, които имат отговор на двата основни стратегически въпроса - кой взема решения и кой решава кой да взема решения.
(БТА)