Състоянието на еврозоната и влиянието на групировката „Ислямска държава“ върху доставките на петрол създават основните рискове пред световната и европейската икономика. Това заяви в интервю за БНР Клаудия Пансери, която се занимава с инвестиционните стратегии на една от водещите европейски банки в централата й в Париж.
По отношение на конфликта между Русия и Украйна, както и санкциите, които си размениха Русия и Европейския съюз, Клаудия Пансери е категорична, че все още е трудно да се оцени какъв ще бъде целият ефект. Факт е обаче, че износът на европейските страни спада сериозно заради изострените отношения между Москва и Брюксел. В дългосрочен план обаче по-сериозен проблем може да се окажат петролните доставки, което ще удари сериозно световната икономика и по-специално еврозоната.
Експертът не споделя масовата паника от ебола и не вижда дългосрочни ефекти върху нея. «Разпространението на ебола е повече шум, отколкото реален проблем. Вярно е, че инвеститорите се тревожат за различни аспекти като доставките и транспорта като цяло, но аз мисля, че към момента проблемът е овладян”, каза тя.
По отношение на „Ислямска държава“ обаче има сериозни рискове, защото тя влияе върху петрола. Ако тя продължава да влияе върху източниците, това може да доведе до своеобразна катастрофа в сектора или поне до сериозно повишаване на цените, а това ще забави ръстът на икономиката в световен мащаб и най-вече в еврозоната, защото ние сме близо до този регион.
По думите на Пансери основните рискове пред световната икономика остават дефлацията и рецесията.
«Основният риск пред растежа на световната икономика остава еврозоната. Състоянието на икономиката й има огромен ефект върху останалия регион и САЩ. Мисля, че в еврозоната липсват реформи. Ако търсим позитивен фактор – това е, че в момента виждаме обезценка на еврото спрямо долара, което е много важно за еврозоната. За голяма част от еврозоната водещ фактор на растежа е износът, а той се подпомага от по-евтиното евро. Докато има толкова голяма разлика в растежа между САЩ и еврозоната, еврото ще остане под натиск, което е позитивно в краткосрочен план и ще стимулира износа”.
Според нея намаляването на нивото на дълга в еврозоната трябва да отнеме повече време. Някои страни в Източна Европа се справят много по-добре от Италия и Франция, какъвто е и случаят с България, изказа мнение експертът и добави, че проблемът на България обаче е отрицателният индекс на потребителските цени.
"Когато имате постоянна дефлация, печалбите на компаниите падат. България не е единствената страна със сравнително добри показатели. Чехия също е такава. Това, което е характерно за страните от Източна Европа, е, че те работят много с пазари от развиващите се страни и това ги доближава до еврозоната. ...Парите се връщат в България, но не с темповете от миналото. Проблемът е с управлението. Липсва доверие в правителството, както и в регулаторната система. Регулациите за бизнеса все още са много далеч от нормалното”, коментира Пансери.
Като други проблеми пред страната ни тя изтъкна липсата на визия за реформи, както и застаряването на населението.