Миражът за силната германска икономика

В продължение на 60 години германските правителства последователно се стремяха към по-европейска Германия. Сега обаче администрацията на канцлера Ангела Меркел иска да преобрази европейските икономики по германски образец. А това е политически неразумно и опасно от икономическа гледна точка. Германската икономика е далеч от най-успешната, както я описва финансовият министър на страната Вофлганг Шойбле. Вместо това тя е нефункционална, пише в Project Syndicate авторът и бивш икономически съветник на президента на Европейската Комисия Филип Легрейн.

Разбира се, Германия има своите силни страни – световноизвестни компании, ниска безработица и отличен кредитен рейтинг. Освен това обаче тя има застой на заплатите, фалирали банки, недостатъчни инвестиции, слаб ръст на производителността, лоша демографска перспектива и немощен производствен растеж. Това е икономически модел тип „за сметка на другите“, потискащ заплатите, за да подкрепи износа и не би трябвало да служи за пример на останалата част от еврозоната.

Икономиката на Германия се сви с 0,2% през второто тримесечие на 2014 година, като е нараснала с едва 3,6% от началото на световната финансова криза през 2008 г., което е малко повече от растежа на икономиките на Франция и Великобритания, но по-малко от половината от разширяването в Швеция, Швейцария и САЩ. От 2000 г. насам пък брутният вътрешен продукт (БВП) на Германия нараства средно с по 1,1% на година, нареждайки се на 13-о място сред 18-те страни, влизащи в еврозоната.

Отписвана като „болния човек на Европа“ през 1999 г., когато еврото беше въведено, Германия отвърне не с повишаване на динамиката, а със съкращаване на разходите. Инвестициите в страната са намалели до 17% от БВП през 2013 г. от 22,3% през 2000 г. Инфраструктурата като пътища и мостове се руши след години на занемаряване. Образователната система също поддава – броят на обучаващите се работници е най-ниският след обединението на Източна и Западна Германия, страната има по-малко млади дипломирани студенти (29%) от Гърция (34%), а най-добрите ѝ университети едва се докопват до топ 50 на света.

Спъната от ниските инвестиции германска икономика се затруднява с приспособяването. Въпреки реформите на трудовия пазар на предишния канцлер Герхард Шрьодер все още е по-трудно да бъде нает служител на постоянна работа в Германия отколкото където и да е другаде сред страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Германия изостава на 111-о място в света по лекота за започване на бизнес, според класацията на Световната банка (СБ) „Doing Business” („Правене на бизнес“).

Най-големите ѝ компании са стари и здраво установени. Германия не предложи еквивалент на Google или Facebook, а секторът на услугите е особено ограничен. Правителството е провело по-малко подпомагащи растежа реформи през последните 7 години от която и да е друга развита икономика по данни на ОИСР. Средният годишен ръст на производителността през последното десетилетие със скромните 0,9% изостава дори от този на Португалия.

Бремето на стагнацията бива носено от германските работници. Въпреки че тяхната производителност се е увеличила със 17,8% през последните 15 години, днес те печелят по-малко в реално изражение, отколкото през 1999 г., когато беше договорено тристранно споразумение между правителството, компаниите и профсъюзите, което на практика сложи похлупак върху заплатите. Бизнесмените може и да са във възторг от това, но потискането на заплатите влошава дългосрочните перспективи пред икономиката, обезкуражавайки работниците да подобряват уменията си, а компаниите да инвестира в по-стойностно производство.