Трудовите пазари още не са готови да понесат по-високи лихви

Трудовите пазари все още не са готови да понесат по-високи лихвени проценти. Около тази теза се обединиха централните банкери по време на годишната им среща в Джаксън Хоул.

Въпреки че сигнализираха, че курсът на паричната политика в международен план е разнопосочен, тъй като все още възстановяването на икономиките е в различна степен, банкерите поставиха работните места в центъра на своите разговори, предава Bloomberg. Според тях, за да се стимулира търсенето, са необходими още по-високи работни заплати и още по-усилено наемане на персонал.

Имайки предвид фокуса върху пазара на труда, Федералният резерв на САЩ (Фед) и Английската централна банка (АЦБ) ще затегнат монетарната си политика в близката година, тъй като икономиките им показват признаци на съживяване. За сравнение, гуверньорът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги и гуверньорът на Японската централна банка (ЯЦБ) Харухико Курода признаха, че най-вероятно ще бъдат принудени да предоставят нови стимули.

По време на своя дебют в Джаксън Хоул председателят на Фед Джанет Йелън каза, че въпреки, че наемането на персонал в САЩ се подобрява, а дебатът сред щатските централни банкери се измества към въпроса „кога трябва да започнем да изтегляме нашите нетрадиционни стимули“, все още е налице „значително“ неизползване на работната сила. Освен това пазарът на труда не е напълно възстановен от най-тежката рецесия от Голямата депресия насам.

Тя подкрепи своя аргумент с тезата, че здравословното състояние на трудовия пазар трябва да зависи не само от индикатор като нивото на безработицата, което слезе до 6,2% от 10% след началото на рецесията. Тя говори за Индекса за състоянието на трудовия пазар на Фед (Labor Market Conditions Index), който включва 19 компонента, измежду които нивото на заетост и броят на служителите, назначени на почасов работен ден, но които търсят работа на пълен работен ден.

За разлика от Йелън и на фона на безработицата в еврозоната, която достига 11,5%, Марио Драги каза, че банкерите на ЕЦБ „са в готовност да приспособят паричната политика допълнително“, след като 18-членният валутен блок не отбеляза растеж през второто тримесечие.

На фона на покачващите се опасения за твърде ниската инфлация президентът на ЕЦБ заяви, че този месец инвеститорските залози за инфлацията „спадат на всички хоризонти“. Коментарите на Драги увеличават спекулациите, че финансовата институция все пак ще стартира програма за количествени улеснения, въпреки че съвсем наскоро понижи основния си лихвен процент и изрази готовност да предостави още евтини кредити за банките.

Въпреки това Марио Драги изрази увереност, че последният пакет от парични мерки ще сработи. Освен това той призова правителствата да провеждат по-гъвкава фискална политика, където е възможно, както и да приспособят икономиките си.

Други централни банкери пък заявиха, че няма да бързат да затягат курса на паричната си политика. Гуверньорът на ЯЦБ Харухико Курода коментира пред репортери, че монетарните условия в Япония ще останат гъвкави, докато не се постигне ценова стабилност, и увери ще ще смени тактиката, ако растежът на инфлацията се забави.

Според него въпреки че безработицата е спаднала до 3,7% и че японският трудов пазар „излъчва признаци на възстановяване“, все още са налице „съществени предизвикателства, които трябва да бъдат преодолени“ като например слабият ръст на заплатите и работата на непълно работно време.

Курода посочи участието на чуждестранните работници на японския пазар на труда като потенциален източник на работна сила, която да запълни бъдещите празнини.

Същевременно гуверньорът на Централната банка на Канада Стивън Полоц каза, че пазарът на труда в неговата страна не създава работни места на пълно работно време и че доходите, които могат да се очакват в период на възстановяване, го принуждават да поддържа лихвите на исторически ниски нива. През юли канадската безработица бе 7%.

Що се отнася до Великобритания – заместник-гуверньорът на АЦБ Бен Броудбент очаква, че повишаването на лихвите ще бъде постепенно, тъй като „централните банкери се опитват да гарантират, че посоката на лихвените проценти, която ще бъде необходима, за да изпълним мандата си, ще бъде съществено различна в сравнение с преди“.

Според него финансовата криза е изменила икономическия пейзаж и сега централните банки трябва да се консултират с данните за пазара на труда, за да оценят най-добре инфлацията.