В допълнение към ислямисткото въстание в Ирак избухна и открита борба за власт между шиитските политически лидери, което изостря допълнително кризата в страната, пише The Wall Street Journal.
В понеделник иракският президент Фуад Масум назначи наследник на дългогодишния премиер Нури ал-Малики. Последният обаче изключи в две телевизионни обръщения кандидатурата на Хайдер Ал-Абади, член на шиитската партия на Малики, и заяви, че президентът е извършил противоконституционна процедура. Малики смята себе си за легитимен ръководител на правителството и иска да управлява трети мандат.
„Това, което се случи тук, няма никаква стойност“, заяви Малики, обграден от няколко десетки от своите политически съюзници, в телевизионно обръщение. „Моята номинация е все още валидна, и ние със сигурност ще коригираме тази грешка".
Хусейн ал Малики, зет на Нури ал Малики, заяви пред Ройтерс, че заедно с други поддръжници на досегашния премиер ще оспорят решението във федералния съд.
В телефонен разговор в понеделник американският президент Барак Обама увери Ал Абади в подкрепата на страната му. С номинирането на шиитския политик Ирак направи „обещаваща стъпка", е заявил Обама.
Той призова Ал Абади "възможно най-скоро" да сформира нов кабинет, в който да има представители на трите основни религиозни групи - сунити, шиити и кюрди. Според Обама страната има нужда от правителство, което да представлява законните интереси на всички иракчани и страната в борбата срещу джихадистката група на „Ислямска държава“ (IS).
Най-голямата фракция в парламента, коалиция от шиитски партии, номинира по-рано Хайдер Ал-Абади за наследник на Нури ал-Малики. Тази номинация бе последвана от официалното назначаване от президента. Сега Абади разполага с 30 дни, за да състави кабинет, който да бъде гласуван след това от парламента - един времеви прозорец, в който Малики може да съумее да мобилизира своите поддръжници в парламента и да се противопостави на излизането си от политиката, коментира The Wall Street Journal.
Малики обяви, че ще предприеме правни действия срещу иракския президент Масум и го обвини в нарушаване на конституцията. Малики даде да се разбере, че ще се бори за трети мандат, отхвърляйки призивите на сунити, кюрди, събратята му шиити и на Иран да се оттегли в полза на личност, която ще обедини иракчаните срещу джихадистите. Освен това той е допуснал иракските сили за сигурност да навлязат в Багдад - злокобен сигнал, който много политици оценяват като възможна подготовка за преврат.
Абади се счита за противник на политиката на етническо разделение. Той е живял в продължение на години в изгнание във Великобритания по време на управлението на Саддам Хюсеин, преди да се върне в Ирак след американската инвазия в Ирак през 2003 г. През това време той е придобил един по-отворен и международен мироглед, казват експерти.
Абади е роден в Багдад през 1952 г. и се присъединява към партията "Дава" - политическия блок на Малики – на 15 години. Баща му Джауад ал Абади е бил известен лекар, по-късно директор на болница, а сега - генерален инспектор в Министерството на здравеопазването. След като Саддам Хюсейн и неговата партия "Баас" вземат властта, Абади и семейството му изпадат в конфликт с режима.
Във Великобритания Абади е открит критик на режима на Саддам Хюсеин. През 1982 г. режимът в Ирак екзекутира двама от братята му, а трети брат е пратен в затвор за 10 години. През 1983 г. Абади се отказва от иракския си паспорт, а баща му умира в изгнание и е погребан в Лондон. След връщането си в Ирак през 2003 г. Абади става съветник на Малики в първото сформирано правителство след американската инвазия. След това е бил министър на комуникациите.
Конституционни специалисти обаче твърдят, че Малики вероятно ще управлява поне до септември. През това време той може да торпилира усилията на Абади да сформира способно да управлява правителство.
Някои наблюдатели се опасяват от политическа конфронтация, която може да премине и на улицата и да изправи една срещу друга различни враждуващи шиитски милиции. Представители на Ирак и на Запада обаче смятат, че тези милиции първоначално ще се въздържат и ще чакат инструкции от по-високо ниво – от религиозните шиитски лидери или от Иран.
Една конфронтация между различните шиитски групи може да потопи страната в конституционна криза - в допълнение към възхода на ислямистите, който разделя страната, и това може да доведе до религиозна война.