Аржентина ще се обърне към страните от БРИКС в търсене на инвестиции, с които да покрие належащите задължения по дълга си, след като повечето международни кредитори избягват да влагат пари в задлъжнялата ѝ икономика, пише Wbp Online.
Южноамериканската страна продължава да преговаря със своите кредитори, като в същото време ще потърси свежи инвестиции от Русия и Китай покрай срещата на страните от БРИКС следващата седмица. Аржентина няма достъп до капиталовите пазари заради своя дълг и спешно търси чужд капитал, който да бъде вложен най-вече в разработването на залежите на шистов газ в Патагония, към които има интерес от Китай и Русия, според някои анализатори.
Те обаче предупреждават, че ако страната просрочи дълга си, новите инвеститори може да се откажат от вложения в затруднената икономика. „Положението, в което Путин и Си Дзинпин преговарят с Аржентина, която обслужва дълга си, е много по-различно от това при неплатежособност на южноамериканската страна“, коментира политическият анализатор за Financial Times Карлос Германо.
Китай инвестира в Аржентина през 2010 г., когато компанията под държавен контрол China National Offshore Oil Corporation купи 50-процентов дял в местния енергиен гигант Bridas Corporation. Освен това китайски инвеститори вложиха пари в хидроелектрически и железопътни проекти. Има слухове, че и Газпром е заинтересована от добиване на шистов газ.
Междувременно Аржентина реши да изпрати представители на технокрацията, които да преговарят с кредиторите, вместо министъра на икономиката. Падежът на аржентинския дълг настъпи в края на юни и плащанията по облигациите технически са просрочени, но държавата си осигури 30-дневен гратисен период от американския съд.
Аржентина изпадна в неплатежоспособност по дълга си през 2001 г. и оттогава води непрестанна борба със своите кредитори. Повечето инвеститори се съгласиха да отпишат две трети от предкризисната цена на облигациите, но някои хедж фондове отказаха да го направят и заведоха дело срещу Аржентина. През юни Върховният съд на САЩ отхвърли обжалването на страната срещу съдебното решение тя да плати над 1,3 млрд. долара на хедж фондовете.